За Сеславската църква в 2003 г.

Източник: Литернет

Години наред се чувствах особено дълбоко свързана с манастирския храм – "паметник на културата". В съзнанието ми постепенно се подреждаха няколко десетки подобни църкви със стенописи, които бях посещавала, описвала, проучвала. Това беше работата ми в далечните вече години от историята на Националния институт за паметници на културата. Бях изкуствовед-проучвател в НИПК до 1970, но сътрудничих много години.

Мините за уран, над чийто галерии беше кацнала старината, налагаха в годините до 1989 забрана за посещения. Тогавашната секретност на зоната определяше най-късния период от близо триста и петдесет годишното битие на стария храм. Определяше го – до голяма степен – като материално присъствие за страната ни, като част от живота на селището Сеславци и като неоспорим факт от духовното развитие на историческото минало.

Историческото минало… Историческото минало непрестанно се увеличава и краткият личен живот на един проучвател неусетно може да стане част от съществуването на историческия паметник. Свързана бях със Сеславската църква. Наблюдавах я и участвах в различните начинания за "спасяване", "популяризиране", възстановяване. Много пъти водих студенти по стръмните околни пътеки до храма, защото забраната оставаше. Мините днес са закрити. Дейният живот на използването им отшумя и запустение налегна сгради, съоръжения и пътеки до това ураниево място. Така част от бурното индустриално-експлоатационно минало на България в Софийско се сля със запустението на старинния Сеславски манастир. Остана само църковната сграда. Жилищните постройки на обителта постепенно изчезваха, а тя – църквата – стои и днес.

Подготвяното второ издание на монографията от 1977 година повтаря дословно текста, но не и снимковия материал или художественото оформление. Добавени са две нови глави, които отразяват живота на стария храм в последните 55-58 години. Те отразяват още промененото ми мислене по някои въпроси на изкуствознанието и на родолюбието на българите. И днес манастирският храм "Св. Никола Мирликийски" над Сеславци продължава да бъде важно нещо от живота ми. А късната история, която е добавена – вярвам – отразява характерни страни от недалечното минало на цялата ни страна.