Проф. Аксиния Джурова: Византия е жива

Разбирам символичния контекст на този въпрос. Да, Византия е жива. И ще бъде жива, докато е жива културата, която е създала православието. Но това е едната страна на нещата. XXI световен конгрес по византинистика протече под логото "Каква е нашата съвременна представа за Византия". Дали Византия е била такава, каквато е в нашите представи, изградени на базата на научните изследвания и методи на педантичните учени, които обичат всичко да подредят в чекмеджетата на шкафа. Да, Византия е жива – благодарение и на тази славянска общност, която, възприемайки християнството, приема и езика на неговата култура. А какво влияние Византия е оказала и върху нас – българите, е една от най-перманентните задачи в науката. И това е така, защото дори нашето поколение, което не е религиозно практикуващо, носи в съзнанието си отпечатъка на православната култура, създадена на базата на византийското православие.

Българинът асоциира думата Византия, от една страна, с безкрайни войни и с ослепените Самуилови войници, а от друга – с покръстването и с мисията на Кирил и Методий. Кой е верният исторически образ на някогашната ни южна съседка?

От една страна, това е образът на най-великата по това време империя, към чиято цивилизация ние се присъединяваме чрез азбуката, създадена за славяните от византийските мисионери Кирил и Методий. От друга страна, съществува един негативизъм, съпътстващ самите термини "Византия" и "византинизъм". Той възниква в Западна Европа в епохата на Просвещението. Но това е един европоцентричен и най-вече – късен поглед към културата на Византия. Защото през Средновековието западните крале са се старали да подражават на Византия и да притежават образци от нейното изкуство. До създаването на първия чисто западен католически стил – готиката, континентът не е бил толкова разединен в културно и доктринално отношение, поне до 1054 г., когато се обявява схизмата между Рим и Константинопол. За западноевропейците Византия също се е възприемала и като живата класическа античност. Въпреки че самите византийци са се стремили да се откъснат от нея при създаването на своя стил, който се опира предимно на културата на Персия и на други източни култури.

А що се отнася до нашия, български негативизъм към Византия, той е лесно обясним. В крайна сметка ние създаваме държавата си върху отвоювана територия от Византийската империя. И сме перманентният й враг и съюзник. Това не може да не създаде антагонизъм, както и желание за подражание. Така се стига до ослепените при Беласица 14 000 български войници. След като 40 години цар Самуил не дава покой на Василий II и громи непрекъснато Византия, реакцията след извоюваната накрая победа няма как да е друга. Но и тук нещата не са еднозначни. Защото през вековете България се явява и своеобразен военен лагер за Византия и пази империята от степните народи. Когато в началото на XI век империята успява да си върне границата на Дунав, печенези, узи и кумани стигат до стените на Константинопол.

Оригинална ли е българската култура?

България приема християнството от Византия през IX в. и съответно – езика на нейната култура, но тя има шанса да направи първия писмен модел на славянската култура и по този начин нейната рецепция на православието е образец за останалите славяни. А що се отнася до въпроса дали сме имали възможност за друг избор през IX в., който неведнъж е бил задаван, то е хубаво да си припомним, че редица исторически решения за отделните народи са въпрос на геополитика. Арнолд Тойнби е прав, като казва, че когато трябва да преценяваме защо в историята нещо се е случило така, а не иначе, трябва да гледаме и географските карти.

Какво още се дискутира на XXI конгрес в Лондон?

Неслучайно конгресът протече под мотото "Какво е Византия?". През последните три десетилетия учените се опитват да си отговорят по-задълбочено на въпроса дали нашите представи за Византия не са само продукт на модерното време. Затова все повече се обръща внимание на начина, по който са живели византийците, по какъв начин жителите на голямата византийска общност са изразявали своето мислене, идеи, страхове, вяра и какви са нашите интерпретации на техните виждания. Този конгрес, поради участието на представители от практически всички региони на някогашната византийска общност, направи опит да създаде една по-пълна картина в този аспект. Интересен бе и погледът на колегите от западните страни, имащи погледа на "другия".
На този конгрес присъстваше убедително и едно ново поколение от учени, израснало в епохата на интернет.

С новите информационни технологии византинистиката може да се придвижи много напред, особено ако се прави разграничение между информация и знание, защото нищо не може да замени живата работа с оригинала и извора. Само така може да се влезе в атмосферата на неповторимия византийски църковен обред, на имперския дворцов етикет и на изкуството. Само така може да се разбере защо византийската култура е текстуално ориентирана и защо тя е пряко свързана с респекта към Словото, възприемано като единствена Истина, както е посочено в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог."

Затова ли православните страни имат предимство при домакинствата на конгресите?

Не е точно така, това предимство е само в началото. Първият конгрес се е състоял в Букурещ през 1924 г. Следват Белград, Атина и София – през 1934 г. Конгресът в София е организиран от Богдан Филов. През 2011 г. световният конгрес ще се проведе, след 77 години, отново в София. Нашето домакинство бе прието с пълно мнозинство. Преди това Кипър и Турция оттеглиха своите кандидатури.

Какво бе нашето участие?

По финансови причини бе скромно – седем колеги. Делегацията бе водена от акад. Васил Гюзелев. Трима бяха командировани от СУ "Св. Климент Охридски", и то благодарение на ректора проф. Боян Биолчев. На фона на тази делегация имаше и осем българи, голяма част наши възпитаници, работещи в чужди университети. В съпътстващата програма се представихме и с фотоизложбата "Златни страници от Българското Средновековие", подготвена от моя милост и Иво Хаджимишев, която премина при голям успех и с изключителното съдействие на Държавния културен институт към Министерството на външните работи и на българското посолство.

Каква ще бъде темата на конгреса в София?

Конгресът ще премине под мотото "Византия без граници", а официален домакин ще бъде Софийският университет. Това дава изключително голяма свобода в темите и докладите. И би трябвало да се стигне до изучаването на един феномен, който за мен е истинска изненада. Никога не съм мислила, че хората, загърбили моралния кодекс и етични норми в миналия и сегашния век, ще се обърнат отново към извечните истини, на които се опира всяка вяра в света. Изглежда, че в изпълненото с тревоги, опасности, насилие и лицемерие време погледът към традиционните религии и култура е част от оцеляването ни.

Налице са всички предпоставки да стане един наистина хубав конгрес. Има какво да покажем на колегите си като културноисторическо наследство. Имаме вече подкрепата на Президентството, Министерския съвет и Министерството на образованието и науката. Надявам се да се намерят и спонсори, които да помогнат за осъществяване на съпътстващите програми.