Новинар: Монах или поп, туй е въпросът

Той е висок, строен мъж, късо подстриган и смирен. Облечен е с изтъркани дънки и риза, карирана и незабележимо измачкана. На пръв поглед това облекло изглежда в категоричен контраст с поведението му. Той има силно отбрани и премерени жестове, усмивката му дори е свенлива. Погледът му е кадифено мек и никога директен, най-често отправен в посока нагоре.

Така изглежда 32-годишният Димитър Хаджистоев от Сандански. Той е управител на Чекотинския манастир от 5 години. Теолог е. Завършил е Духовната академия. Първоначално станал помощник в Дивотинския манастир, после дошъл в Чекотинския за 2 месеца и останал… Не могъл да напусне чудната обител и прекрасната природа.

Скътан в зеленината на Стара планина, манастирът сякаш губи огромните си размери. Построена в долчинката след една от махалите на село Калугерово, обителта спира дъха. Трудно е да се предположи, че само на 12 км от Правец в махалата Чекотин е възможно човек да бъде постигнат от такава гледка. Красивата сграда е полегнала леко на склона, устремила се е към малкия поток, извиращ наблизо. А дворът, където преди години са излизали на разходка монасите, не е променен. Каменната му площадка е все така обградена от зеленина и цветя.

Митко, както го наричат всички, се занимава с делата на манастира, от духовните до цивилните. Посреща и изпраща както църковни лица, така и туристи. Манастирът разполага с 50 легла и 25 стаи за гости. Цената на едно легло е 8 лева. От първи юни тази година със заповед на Светия синод всички манастири преминали на самоиздръжка, а разходи колкото искаш. За вода, за ток, за храна, за обслужване на църквата и параклиса, че даже и за охрана. Митко е на заплата. Получава от църквата 160 лева, стигат, казва той, като добавя, че от тях плаща и сметките на манастира. Рано сутрин и привечер отслужва "правило" – това са църковни песнопения без свещеник. Макар и завършил Висшето духовно училище и сега облечен в расо, Митко няма духовен сан. Затова и не носи духовните дрехи извън обителта. Казва, че било твърде показно. Имал си и духовно възпитание от малък. Дядо му е бил свещеник. Сам взел решение да стане духовно лице, а толкова бил привързан към вярата, че като ученик в 7-и клас му намалили поведението, защото на Великден избягал от училище, за да отиде на църква.

Макар и без духовно звание, Митко вижда живота си тук, в манастира. За да остане обаче, се налага да вземе решение дали да стане монах или свещеник. И тъй дните му все още минават в размишления, а колебанието остава. Според каноните на православното християнство, ако искаш да станеш свещеник, първо трябва да се ожениш. Дадеш ли пък обет за монах, трябва да го спазваш цял живот. Както личи от разговора, Митко е с по-голяма нагласа да си има семейство. Имал и приятелка, акушерка от София. Вече няколко години били заедно, но без да стигнат до решение. На жената селският живот не й допадал. Идвала за малко да се видят с Митко и после бързала към столицата. Тя не била от църковната среда, нямала понятие. Според Митко приятелката му основно се колебае дали да дойде при него, тъй като за едно младо семейство в селото няма бъдеще. Най-близкото училище е в Правец на 12 км, а зимата ще е трудно да се пътува, като завалят дъждовете, стават свлачища. Жената не била сигурна и дали там ще може да практикува професията си. Той обаче не се предава: "С Божията помощ може и да се оженим." Към монашеството не го теглело толкова заради невъзвратимостта на обещанието към Бога. По повод върналия се към светския живот известен коафьор Дим Дуков, който е бил монах под името отец Дамаскин, Митко коментира: "Не одобрявам поведението му, той не трябваше да участва в онова предаване ("ВИП Брадър" по Нова ТВ). Един бивш монах не бива да участва в такива работи, а титлата монах е за цял живот и никой не може да му я отнеме. Мисля, че с това той търсеше повече слава." Алкохолът и сексуалната ориентация не бива да се афишират, смята Митко.

Казва, че му е приятно да посреща гостите на манастира и да си говори с тях. Те идвали повече в събота и неделя. Хора всякакви, любители на природата и рибари, които тук могат да си изпържат рибата спокойно и да си я хапнат на чист въздух на някоя от масите отвън.

Някои от тях били злонамерени, но той не им се сърди. Една вечер миналата година двама от тях разбили катинара на църквата и се опитали да вдигнат голямата плоча в центъра в търсене на скъпоценности. Парите и иконите останали непокътнати.

От няколко месеца Митко си има компания. Това е 22-годишният Лъчезар. Момчето е послушник в манастира, но е твърдо решен да стане свещеник. Което ще рече първо да се ожени. Шегува се, че си търси жена спешно и ще дава обява в ботевградския вестник. Лъчезар също бил възпитан още в семейството си в Христовата вяра и по-късно завършил Семинарията.

На големите празници в манастира е пълно с хора, разказват двамата. По Великден било пълно, много идвали и от София. За да слушат тържествената литургия, специално са дошли Христо Гърбов, Дони и Нети. Празнично пристъпвал и светският хроникьор Евгени Минчев, който, като затропал силно с новите си обувки, хората взели да се обръщат към него, вместо да внимават в свещеника.

Сега софиянци също прииждат на мощни компании. Тук ще видите да пийват известен социален антрополог, важен реставратор на стари мебели, именит бизнесмен – разказват двамата обитатели на манастира. Първоначално те си купуват къщи за по 3-5 хиляди лева и докато ги ремонтират, гостуват на манастира. Вижда се, че на двамата манастирски обитатели това им е приятно. Те приготвят услужливо кафе, черпят с бира и храна, каквато са приготвили.

А на тръгване последните им думи винаги са за ново виждане…

Интересно за Чекотинския манастир

През 13 век край село Колибите, на около 90 км от София, двама козари откриват случайно останки от църква. Не се намират никакви вещи, а по основите разпознават сградата. Църквата е от времето на цар Иван Шишман. Заради църквата на мястото се заселват цели фамилии, най-известната била с името Чекотани. Впоследствие църквата е построена отново и край нея е изграден манастир. Последната реставрация на храма датира от края на 19 началото на 20 век. Иконата и иконостасът също са възстановени. През 1928 година край църквата е основан манастир. Там се заселват монахини. Той съществува 10 години. По-късно, през 1952 година там се заселва монах и манастирът се преобразува на мъжки. През 1982 година сградата изгаря и по времето на Мелнишкия епископ Генадий манастирът се вдига отново. Сега там се пазят уникални икони, изработката на които наподобява Самоковската школа. Предполага се, че иконите са рисувани от бащата на Захари Зограф – Димитър. Една от тях е чудотворната икона на Свети Мина. Той е покровител на семейството и сега много хора оставят там своите желания. Иконата е от 1848 година и е подарена на манастира от жена от Правец на име Мария.