Русия признава св. Киприан Българин за обединител на Руската православна църква и държавата

Източник: БНТ-News;   Православието


На 1 октомври 2006 г., неделя, с божествена света литургия, отслужена Успенския събор в Кремъл, е била отбелязана 600-та годишнина от смъртта на руския свети митрополит Киприан Българин. В литургията, водена от патриарха на Русия Алексий Втори, са участвали и българските митрополити – Варненският – Кирил, Великотърновският – Григорий и Ловчанският – Гавриил. По произход българин, Свети Киприан е признат за обединител на руската православна църква.

Такава литургия се отслужва за пръв път в Русия. Патриархът на Русия, Алексий Втори, по време на тържественото честване е подчертал българския произход на Киприан и ролята на светеца за обединението не само на Руската православна църква, но и на руската държава през 14 век: “За Руската православна църква специалната заслуга на светителя се състои в това, че той успя да обедини двете й разделени части – североизточната и югозападната” – е казал руският патриарх.

Свети Киприан е роден във Велико Търново. „Откърмен от България, дарен на Русия“ – е казал за него племенникът му, Григорий Цамблак, преди шест века, в Успенския събор. Роден е през 1330 година. Произхожда от рода на Григорий Цамблак. Своя път започва в Килифаревския манастир на св. Теодосий Търновски, след това отива в Константинопол, а по-късно – в Света Гора. Като монах на Атон, Киприян се отличава със своя свят начин на живот, за което свидетелствува посланието на св. патриарх Евтимий до инока Киприян – „Еуфимия“.

Неговите добри качества забелязва константинополският патриарх Филотей, който привлича инока и го прави свое доверено лице – „приближен монах“. Патриарх Филотей е един от най-енергичните защитници на идеите на Свети Григорий Палама, провеждащ политика на обединяване на всички православни, прекратяване на междуособиците, постигане на единство в руската и въобще в православната църква.

Първото появяване на Киприян в Русия е през 1373 г., в качеството му на патриаршески пратеник. Той е разследвал отношенията на митрополит Алексий със западноруските църкви. Патриарх Филотей ръкополага на 2 декември 1375 г. Киприян за митрополит Киевски, Руски и Литовски и решава след смъртта на митрополит Алексий, Киприян да стане митрополит на цяла Русия.

На 23 май 1381 г., на празника Вознесение Господне, митрополит Киприян е посрещнат в Москва с особена тържественост. Скоро обаче, през есента на 1382 г., той изпада в немилост и е отстранен в Киев. По-спокойни времена за него настъпват в края на 1387 г., когато в Константинопол съборно е определено, че „митрополит Киевски и на цяла Русия ще бъде и ще се нарича кир Киприян, който до края на живота си ще заема този пост“. Това решение на патриарх Нил е потвърдено през февруари 1389 г. от неговия приемник, патриарх Антоний.

През есента 1390 г., през четвъртата седмица на Великия пост, митрополит Киприян тържествено влиза в Москва. След 14 години на усилия и премеждия, той получава повече, отколкото е желал някога –  митрополит Киприян успява да обедини разделените части на Московската митрополия и до самата си кончина я управлява в качеството си на митрополит на цяла Русия.

Свети Киприан е погребан в Успенския събор през 1406 година.

Да почетат паметта му, на богослужението в главния храм на Кремъл са присъствали православни руснаци и българи, гърци и сърби и католици. В рамките на честванията, в Москва е поставена паметна плоча на името на свети Киприан Българин.