Стандарт: Икони церят сакати и слепи


фото: Виктор ЛевиИзточник: в. Стандарт, бр. 4945

Българинът се моли най-много за здраве и за деца; Изображенията на Св. Богородица в Арбанаси и Бачково са най-прочути…

Мощите на свети Георги изправиха на крака патриарх Максим. Дали става въпрос за чудо, съвпадение или просто здравето на Негово Светейшество наистина се е стабилизирало, е трудно да се каже. Най-вероятно да има по нещичко и от трите. Или от нещо четвърто – вярата в свръхестественото.

Защото самият Иисус твърди: "Истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести!" (Мат.13-34)

Вярата в чудесата е неделима част от религиите. И най-вече от християнската – като се започне от непорочното зачатие и се свърши с Възкресението на Сина Божий. А след него следва цял низ от прославили се с лечебната си или друга сила мощи на светии и мъченици за вярата.

В нашите земи има достатъчно много чудотворни места, икони и мощи на светци. Най-стари са, разбира се, аязмата – чудотворните извори. Като например това на св. Марина край с. Каранвърбовка, Русенско. Водата извира в центъра на църквата край манастира на светицата и местните хора силно вярват в лечебните й свойства. Поверието гласи, че дете на турчин първо прогледнало от лековитата течност.

От чудотворните икони пък най-прославена е тази на Св. Богородица в Бачковския манастир, която събира през цялата година хиляди миряни от България и света. Манастирските книги разказват, че тя лекува болни и дарява с рожби бездетните. Най-голяма е силата на иконата около Великден и през август на Успение Богородично, затова тогава стълпотворението от богомолци в манастира е огромно. Още четири храма в околността имат икони с божествена сила. Освен Бачковската реликва чудотворни са трите лика на Богородица, които се намират в църквите "Св. Богородица Успение", "Св. Богородица Благовещение" и в манастира "Св. Неделя" край Златовръх. Петата чудодейна икона е на свети Мина в храм "Св. Троица".

Новите проблеми на обществото пораждат необходимостта от нови чудеса. В Суходол съществува новоизографисаната икона "Богородица с чаша в ръка". Светицата държи винен стакан и тъй като параклисът се намира съвсем близо до клиниката за наркомании и алкохолизъм, отците твърдят, че тя цери точно тези две зависимости. В Арбанаси също има две целебни икони. Всяка година на 15 август манастирът "Света Богородица" там е окупиран от слепи и хора с недъзи. Иконата, която се пази в обителта, досега е накарала множество незрящи да прогледнат, след като са се докоснали до нея, твърдят монахините. А в другия край на селото, в църквата "Св. Никола" има чудотворна икона, която спасява от безплодие. В Троянския манастир за бездетните жени пък се грижи Св. Богородица Троеручица.

Но никое аязмо, свети мощи или чудотворна икона не могат да помогнат, ако липсва вярата. Така както е казано и в Евангелието: "И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!

Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя". (Марк.10-52)

Епископ онемял пред ковчега на св. Иван Рилски

Мощите на първия и най-велик български светец – Иван Рилски, също се смятат открай време за чудотворни. Затова и неведнъж са сменили своето местопребиваване.

Първоначално светецът бил погребан след смъртта си през 946 г. в основаната от него Рилска обител. Но скоро след това цар Петър (927-969) наредил мощите на светеца да бъдат пренесени в София. Там, според византийския историк Йоан Скилица, който бил свидетел на събитието, те излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). По време на поредната унгарско-византийска война от 1183 г. унгарският крал Бела III превзел София и изпратил мощите на светеца в столицата си Естергом. Според легендата местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец. Но Иван Рилски го наказал с онемяване. Говорът му се възвърнал едва след като се преклонил пред ковчега и поискал прошка. Респектирани от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали светеца в София. Малко по-късно, през 1194 г., българският цар Асен наредил мощите да се пренесат в столицата Велико Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г.

Мощите били върнати на Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II през 1469 г. Според запазени летописи от това време, навсъде по пътя те са били посрещани от огромни тълпи хора, желаещи да се докоснат до тях. И до ден днешен мощите на светеца са предмет на преклонение не само от българите, но и от всички християни. А по време на визитата си в България през 2002 г. пред тях сведе глава и папа Йоан-Павел II.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...