In Memoriam

В памет на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Арсений…

Разговор на Дария Захариева с Негово Високопреосвещенство Плевенски митрополит Игнатий

Ваше Високопреосвещенство, Вие сте бил викариен епископ на представилия се в Господа Пловдивски митрополит Арсений. С какво ще го запомните?

Той беше изключително скромен човек. Строг и взискателен към себе си и другите. Не си купи кола, колата му остаря и когато искаха да му подарят, отказа. Той никога не търсеше удобства и привилегии, винаги помнеше, че преди всичко е монах и трябва да се държи като монах.

Пловдивска епархия е голяма – от Копривщица и Клисура до Ивайловград и гръцката граница. Тя включва в себе си девет духовни околии. На плещите му лежеше нелеката задача да управлява тази епархия. От него зависи да могат да работят добре архиерейските наместничества, да има добри свещеници и организатори на всички важни места и да се работи. Администрацията и канцелариите по места също трябваше да работят добре. Дядо Арсений беше добър организатор и преди всичко – добър администратор. Той умееше да организира всичко оптимално – и работата вървеше. Преди да стане Пловдивски митрополит, Владика Арсений е бил протосингел на Дядо Паисий Пловдивски, бил е и Главен секретар на Св. Синод.

А какво трябва да запомним за него ние, които не сме били в близкото му обкръжение?

Той беше добър монах, чист във всяко отношение – имаше ясно съзнание за отговорността, която носи пред Бога. Работеше много, беше много работоспособен. А не си вземаше редовно заплатите, изпитваше сякаш неудобство. И сега стана ясно, че от месец април не е получавал заплата… Не обичаше, не позволяваше да се пише за него и да го възхваляват. Преди години, във връзка със седемдесетата годишнина на дядо Арсений, Светият Синод беше взел решение да го награди с най-високия си орден. Той отказа и не прие отличието. Не успяха да го убедят да приеме този медал. Знаете ли, за владиката никога и никой не каза нещо лошо, по отношение на нравствената му чистота или неспазване на монашески обети. За много хора се говори какво ли не. За него – никога! Той носеше може би маската на непроницаемост, но това беше, защото не искаше да го хвалят, или да му обръщат внимание. Той не обичаше помпозните неща и външния блясък. Държеше на честността и беше справедлив.

Какво според Вас е духовното завещание на Дядо Арсений?

Да бъдем верни на Българската православна църква, да пазим нашата вяра, каноните, които Вселенското Православие ни е завещало, както и да бъдем родолюбци. За мен, това е духовното завещание на Дядо Арсений. Той изпълни дълга си и беше всеотдаен на мястото, където Бог го беше поставил. Както се казва в Новия Завет: „нека помним нашите наставници и им подражаваме”.