Право на отговор



Прочетох статията на в. Монитор "Отзован от САЩ владика гласен за Пловдивски митрополит". Реших да взема лично отношение – най-вече защото статията беше препечатана в Православие.БГ, на който аз лично и хората в моята епархия гледат като на сериозно, православно, точно и вярно издание. На нападки в светски вестници по принцип не реагирам и в случая реакцията ми е продиктувана от болезнените въпроси, които възникват в мен във връзка с отношението между Църква  и медии в България.

Препрочитам отново статията и като се опитвам да спазвам правилото да бъдем искрени и честни един към друг в дискусията, изпадам в недоумение. Тук в САЩ вече охарактеризирахме тази публикация като "и тъжна, и смешна". Ако такава договореност за отразяване на събитията има между представители на БПЦ и медиите в България, това е жалко преди всичко за нас в БПЦ.

Не е ли възможно онези, които пишат за Църквата, да имат поне минимална въцърковеност и църковна култура? Авторът на споменатата статия пише глупости и халюцинации, обиди и подигравки за нас. Няма ли вестникът главен редактор, питам се? Няма ли човек в тази медиа, който да държи за истинността на информацията? Или за БПЦ може да се пише всичко – защото тя отдавна не реагира като жива институция?

Погледнете дори само заглавието. То е обида лично за мен като член на Светия Синод. От кого "отзован" и от кого "гласен"? За какви "лагери" в Синода може да става въпрос? Статията е обида и за блаженопочиналия дядо Арсений (Бог да го помилва!), за дядо Кирил, за дядо Натанаил, за дядо Симеон, за мен и за епархията ни в САЩ, Канада и Австралия.

В един комунистически стил авторът пише за някакъв "компромис" – и сега ли ще правим компромиси? Явно българските журналисти малко са се променили, щом използват такива изрази. Задграничните митрополити са избрани от Светия Синод, не "назначени" – църковният събор също потвърди това. Авторът не е ли осведомен за това уставно положение, за да употребява израза "пълен каноничен избор", което предполага съществуването на "непълен" избор?

Тъжното в публикацията е, че тя внушава, че всеки митрополит има "свои хора" и ги "гласи" по свое усмотрение за нови постове – в Родината и по света. И още – че откриването и закриването на епархиите е резултат от лични прищевки.

Върхът на халюцинациите в тази статия е твърдението, че от догодина аз съм щял да се присъединя към "така наречената Американска православна църква на Кирил Йончев". И нямало как "да ми се противодейства". Свещена простота! Няма в света такава църква, господине.

Единственото вярно нещо в статията е, че Светият Синод е мъдър и знае на какво да противодейства. Защото там мислим и знаем, че написаното остава.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...