Право на отговор
Не е ли възможно онези, които пишат за Църквата, да имат поне минимална въцърковеност и църковна култура? Авторът на споменатата статия пише глупости и халюцинации, обиди и подигравки за нас. Няма ли вестникът главен редактор, питам се? Няма ли човек в тази медиа, който да държи за истинността на информацията? Или за БПЦ може да се пише всичко – защото тя отдавна не реагира като жива институция?
Погледнете дори само заглавието. То е обида лично за мен като член на Светия Синод. От кого "отзован" и от кого "гласен"? За какви "лагери" в Синода може да става въпрос? Статията е обида и за блаженопочиналия дядо Арсений (Бог да го помилва!), за дядо Кирил, за дядо Натанаил, за дядо Симеон, за мен и за епархията ни в САЩ, Канада и Австралия.
В един комунистически стил авторът пише за някакъв "компромис" – и сега ли ще правим компромиси? Явно българските журналисти малко са се променили, щом използват такива изрази. Задграничните митрополити са избрани от Светия Синод, не "назначени" – църковният събор също потвърди това. Авторът не е ли осведомен за това уставно положение, за да употребява израза "пълен каноничен избор", което предполага съществуването на "непълен" избор?
Тъжното в публикацията е, че тя внушава, че всеки митрополит има "свои хора" и ги "гласи" по свое усмотрение за нови постове – в Родината и по света. И още – че откриването и закриването на епархиите е резултат от лични прищевки.
Върхът на халюцинациите в тази статия е твърдението, че от догодина аз съм щял да се присъединя към "така наречената Американска православна църква на Кирил Йончев". И нямало как "да ми се противодейства". Свещена простота! Няма в света такава църква, господине.
Единственото вярно нещо в статията е, че Светият Синод е мъдър и знае на какво да противодейства. Защото там мислим и знаем, че написаното остава.