За Бога, католиците също са хора!

Реплика на статията на г-н Андрей Романов “Ще се обединяваме ли с католиците?”

Прочетох статията на г-н Андрей Романов с интерес, възмущение и известна доза съжаление. Затова просто нямаше как да не седна да пиша, макар че сигурно ставам досаден на читателите на Православие БГ.

Въпросът за обединението на християнския свят е един от най-старите въпроси на евангелската религиозност. Опити за унии и реално сключване на такива унии има неколкократно. Понастоящем се наблюдава съживяване на контактите между римокатолици и православни и, ако се съди по официалните изявления, за в бъдеще ще има още повече контакти и срещи на високо богословско равнище. Самият аз не съм привърженик на това да има механично институционално обединение и да се отстъпва от истините на православната Църква. Компромис с вярата ние, като българи, никога не сме допускали дори и с цената на политическата си свобода и с цената на икономически лишения. И аз като “българин, православен, грамотен и неосъждан” – така започват голямата част от дознанията на комунистическата ДС –компромис с убежденията си няма да допусна, докато съм господар на себе си. За мен обаче общ фронт на християните в днешния свят трябва да има. Но преди да има дебат по вселенските събори и преди да има разговори относно догмата за върховенството на папата различните християни трябва да предприемат дейности, които да изхождат от човеколюбието на евангелската вяра. Невъзможността за преодоляване на богословските различия и на различията в устройството на църквите трябва да бъде предварително компенсирано от създаването и изпълнението на общ идеалистичен хуманен проект, основан на милостта, любовта, справедливостта и грижата към ближния.

Бъдещето на ЕС в културен аспект е точно създаването на общ идеалистичен хуманен проект, в който да участват православни, католици и протестанти – всеки със своя опит и знания, но с общо християнско сърце, което да обича ближния си, както обича Бога. Преди клерикализма на първо място трябва да стои хуманността и съзнанието, че от раздора между католици и православни печелят нехристиянските сили и главно атеизмът, който през ХХ век порази и двете крила на старинната християнска общност. Затова общи научни проекти, общи социални дейности и общи политологични интерпретации на съвременността трябва да компенсират и да подпомагат позитивно клерикалните и богословски прения.

Ние днес трябва да действаме като византийци, които са изправени пред дилемата или да загине християнството или да загине нашата гордост и суета, защото не е тайна, че много висши православни клирици проявяват ревност, водени от съображения на егоизма и на страха, че ще загубят привилегиите си, ако хората започнат да слушат неправославни пастори и кюрета. Същото, разбира се, се отнася и за някои ревностни католици, за които влиянието в светската политика, дейността на администрацията и функцията на йерархията в църквата са по-важни от братолюбието и от делата по Христа буквално по Евангелието.

Затова аз мисля, че, оставайки твърдо в догмите и каноните на православието, ние трябва да проявим широта на мирогледа и размах на чувствата, като възприемем католиците като хора, на които нищо човешко не им е чуждо. И да простим там, където те се сгрешили, и да се покаем там, където ние сме допуснали грешки. Защото основната задача на вярващия е да защитава духа и посланието на Евангелието и точно по този критерий би трябвало да се конструира делото и проповедта на клира в сложния Богочовешки организъм на Църквата.

Аз не вярвам, че благодетелният и честен католик няма да се спаси. Както и не вярвам, че страхливият, егоистичен и развратен православен духовник няма да бъде осъден. Затова същината на въпроса за общата деятелност между православни и католици се състои в това да се спаси способността на модерния човек да обича и да твори добро, а пък съда да оставим на Бога, защото според православието Неговият промисъл е толкова милостив, че може да извини всичко у човека, ако сърцето му е чисто. Именно православната чистота и безкористност е причината аз да бъда православен, освен довода, че човек трябва да бъде верен на завета на дедите си, които са го родили и са му дарили способността да разбира света. Затова аз мисля, че с католиците трябва да се разговаря и да се търси общо действие на основата на един интегрален опит на християнството както в исторически, така и в чисто богословски план.

Не бива да се забравя, че католиците имат прекрасна социална и благотворителна дейност, която изцяло липсва на православието, макар православните църкви да разполагат с достатъчно средства, за да организират милосърдни и социални акции. Службата на доброто и истината стои над егоистичната ревност въз основа на буквата на закона, а един начетен теолог не струва колкото един социален служител с християнска евангелска съвест. Това БПЦ особено категорично трябва да разбере, защото надеждите и очакванията на обществото към християнството на Изток са много големи след рухването на комунизма. А факт е, че православните наблягат прекалено много на тайнствата, на ритуала и на мистиката, наместо с модерен език и с деятелна политика да разкриват и да следват истините на Евангелието пред невярващите.

Аз съдя по себе си. Католиците ми предложиха специализации в чужбина – аз отказах, защото съм православен. Няма да казвам как се отнася към мен православието в лицето на своите представители, които не са миряни. Затова статии като тези на г-н Андрей Романов ме възмущават. Спекулациите с подбрани факти от историята са свойствени на светската идеология и пропаганда. Поради чисто политически цели извън чистотата на религиозното съпреживяване православието и особено руското православие си служи с подбрани факти от историята, за да насажда омраза срещу друговерството. Това е неправилно, защото посланието на Библията е послание първо на любов, а после на ревност. Историците-прапагандатори често изтъкват негативните страни на католичеството, като говорят за индианските покръствания, за Инквизицията, за грешките на папата и за това как администрацията на клира потиска народното начало в изповядването на вярата.

Интересно, обаче, колко пъти днес висшият клир на БПЦ пита народа за своята дейност?

Това, че ръководството на БПЦ днес благоденства в материален смисъл, когато паството гладува и страда, не е ли по-опасно за вярата, отколкото разговора и общите дела с католиците?

За непогрешимостта на папата съм съгласен, че такава постановка е абсурдна за християнството. Но за историческите доводи съм крайно несъгласен от гледна точка на почтеността и на истината такава, каквато тя е.

Първо, западното християнство изстрада тежки години след Френската революция от ХVІІІ век и след разпространението на национализма в неговия нехуманен вид.

Второ, католиците на Източна Европа също пострадаха през комунизма и затова има свидетелства, което значи, че атеизмът и антихристиянството са взели мъченици от страна на католиците, както и от страна на протестантите. Факт, който не може да се пренебрегне.

Трето, Инквизицията е дала основни принципи на съдебното разследване, които под лаицизирана форма се използват навсякъде по света и най-вече в нехристиянските САЩ.

Четвърто, там, където се настаниха католиците в Новия свят, състоянието на обществените отношения, хуманността и принципната държавна политика са в по-добро състояние отколкото там, където се настаниха протестантски секти и където нехристияни държат лостовете на общественото управление. Пример – САЩ. В католическите държави няма масови убийства, каквито има в САЩ и бившите комунистически държави.

Пето, в областта на образованието, изкуството и културата католиците имат сериозни достижения, които фактически представят библейското начало пред света.

Шесто, дори и да работят срещу църквата, католиците винаги са спонсорирали науката и културата, докато православието е разчитало на вярата на хората на науката и изкуствата без да ги финансира. Това го знам и от личен опит.

Седмо, католиците спряха комунизма в Западна Европа, докато православието поради своята безкрайна привързаност към абстракцията стана жертва на атеистичните социаллиберални идеи на комунистите.

Осмо, католиците имат своите социални и образователни доктрини, в които хуманността присъства за разлика от БПЦ например, която дори и не поставя въпроса за християнското образование, а разчита на благочестиви миряни с ценз и с ревност, които с цената на лични и непризнати от клира жертви отстояват правото на българите при демокрацията да свидетелстват за Христос.

Девето, римокатолиците си канонизираха мъчениците от комунизма, докато БПЦ си трае като масонска организация и извършва мистико-ритуални обреди, при които тарифата на сумата надхвърля минималната надница за България.

Десето, в променящия се свят без историческия опит на католиците нашето знание за света остава непълно и така може да се стигне до богословска некомпетентост от страна на православните богослови, които нищо не са направили, за да се изучава психологическият опит на Светите Отци в академичните катедри по психология и философия. А православният познавателен опит е нужен на науката, за да развие хуманитаристиката, която днес е в криза.

Единайсето, православието и БПЦ особено държат на историческото предание. Езикът на това предание обаче не е модернизиран и не е съобразен с понятията и термините на световната наука, които боравят с философските изразни средства и идеи на протестантизма и католицизма. А техният език е модерен и непрекъснато посланията на философи и хуманитаристи на Запад водят читателя и слушателя на академичния текст към запознанство с евангелските категории. Днешният папа е философ от световна величина, а нашият патриарх е дълголетник. При нас материалистичната наука управлява на понятийно равнище представите на хуманитаристиката, което не позволява на образования човек да се обърне по естествен път към изворите на библейските послания.

Дванайсето, политиката в католическите държави не минава без санкция на църквата, което я прави по-хуманна. При нас Църквата не смее да каже нищо на политиците, освен ако не иде реч за възстановка на имоти, които на монашеското съсловие без социална дейност и милостиво подпомагане на нуждаещите се е довод за осъждане пред Бога.

Мога да продължа списъка с историческите и хуманни аргументи, но нямам намерение да правя апологетика на католицизма. Искам само да посоча необходимостта от това с историческите факти да се борави почтено и съобразно реалните явления в света.

Афиширането на жестокостите на католицизма в исторически план е емоционална манипулация на протестантите и атеистите, които по необясними за мен причини са използвани от православните идеолози, особено в Русия. Такава употреба на пропагандата на атеизма от страна на православните е недостойна.

Защо?

Защото историческите факти показват, че православните също са горили еретици, какъвто е примерът с Василий Врач – това също е аргумент на атеистите. Историята знае, че православните сърби са зверствали над българите в Македония, а известният български водач на ВМРО Иван Михайлов се е крил при католически кардинал, за да не го убият сръбските националисти.

Много модерни български националисти, които са честни и достойни хора, не искат и да чуят за славянство и православие, като се основават на историческите факти, които казват, че православните гърци, сърби, румънци и черногорци разкъсаха България през 1913 година и така ни обрекоха на национално разединение и чисто човешко страдание.

Войната в Югославия в края на ХХ век се водеше с огромното одобрение на православните, а Слободан Милошевич е син на православен теолог. Руските православни пък изклаха толкова народ в Полша, в Чехословакия и в Унгария, поради което там думата “православен” е равна на поробител. В българската атеистична традиция пък често пъти се сочи начинът на Покръстване от страна на св. цар Борис І, при който са избити без остатък цели родове и народи.

За всичко това обаче православната пропаганда, особено руската, си мълчи и не говори. Аз извинявам историческите жестокости на православните, защото вярвам, че съдът е на Бога. Освен това знам колко благодеяния са направили православните на българския народ в исторически план и знам, че без православна Русия и досега щяхме да сме под турско робство. Извинявам и атеистите-комунисти, защото много от тях са били подведени, а други са станали жертва на съблазън. С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери. Защо да не извиня исторически и католиците? Нищо, че ни наричат помежду си “православни скотове” и варвари. Примерът на моя патрон св. Стефан е да прощава на мъчителите си…

За Бога, г-н Романов! Католиците също са хора!