Андрей Янев: Къде се случват тайнствата

Източник: в. Култура

Андрей Янев откри самостоятелна изложба в СГХГ на 10 октомври. Художникът е роден в Бургас и е завършил стенопис в НХА, след което специализира художествен емайл в ХА „Вера Мухина“ в Санкт Петербург. От 1984 има около 30 самостоятелни изложби в България, Гърция, Словения, Полша. Негови картини са представени на международни изложби в Белгия, Италия, САЩ, Англия, Корея. Носител е на награди от различни конкурси за изкуство. Интервюто, което публикуваме тук, е по повод последната му изложба, посветена на посещението му в Атон:

Зад гърба си имате много изложби. С какво тази е по-различна и какво тълкувание има нейното заглавие „Тиха светлина“?

Двете ми пътувания до Атон по проект на НБУ, които провокираха тази изложба, неизбежно я правят по-различна от предходните. В работите си през годините търся спокойствието и тишината на безмълвния диалог, като стоп кадър. Необходимостта да спрем, да се огледаме къде сме, кои сме, да погледнем вътре в себе си. Това търсих и исках да изразява и името на тази изложба. А то дойде по интересен начин в Атон. Стоях в Банското крило на нашия манастир „Свети Георги Зограф“, а оттам се вижда много добре залезът. Бях загледан и унесен в мисли, когато до мен се доближи монах от манастира – отец Сергий и ме попита дали гледам слънцето. Разказа ми за прекрасна молитва, наречена „Тиха светлина“. Когато сподели нейните думи, те сякаш дойдоха от другаде – не от мястото, не от времето… Нямаше как това да не е точното заглавие на изложбата.

Атон какво преживяване е за вас? Как предпочитате да го гледате – с очите на художник или с очите на човек и християнин?

Атон е много лично място за всеки, който е бил там. Всеки го усеща по свой си начин. Успях да забележа това в екипа, с който бяхме. Там намираш това, което потърсиш. За мен е Свято място, заредено с много божия любов и красота, от което черпя енергия, идеи и сили занапред. Място, на което като че ли съм бил и преди. Там видях картините си и героите си.

След „Ямурлуците“, очертали ваше лично поле в българската живопис, мислите ли, че Атон открива подобно ново поле за вас? С какво?

Ямурлуците се появиха в моята живопис като резултат от смесване на мисъл, музика, разговори, моментно извисяване… Мисля по-скоро, че на този етап Атон изясни „пътя ми“. Там също почувствах много по-силно подобна алхимия. Какво се получава, не мога да преценя, ще се види във времето.

Акварелите ви от Атон се разделят на две – едните предсказуеми и напълно във формата на акварела представят средиземноморския колорит на обителта, другите – необичайни като размер за акварел и като сюжетика – са от полуострова.

Трудно може да се устои на неизбежното влияние на красивата реалност и на желанието да я пресъздадеш в картина. Предполагам, за „необичайни“ имаш предвид големите 140х110 см акварели. Това е вече премислен и търсен опит за монументално въздействие при реализиране на идеята, свързана с Атон.

Каква е тази идея?

Свобода и мощ на въздействие. Досега не съм работил чак толкова големи акварели и то на „ала прима“. Голямо удоволствие е.

В България сте излагал творбите си както в малки галерии, така и в „Шипка“ 6 или Галерията за чуждестранно изкуство, добре реализиран сте. Все пак, остана ли някоя ваша амбиция неосъществена?

Амбициите се появяват със силата на идващата идея за бъдеща изложба. Моментът за голяма изложба беше назрял още преди Атон и така или иначе щеше да я има. В това отношение престоят в Света гора ми помогна и се вписа точно навреме.