Еладска православна църква: Основни тези по етика на транплантациите
Текстът е актуален днес с оглед на това, че през лятото на 2006 г. българският парламент гласува промени в Закона за трансплантацията на тъкани, органи и клетки. Според тези промени от 2007 г. всички българи ще се считат по презумпция за донори. Несъгласните да даряват органи ще трябва да декларират волята си приживе.
В документа, издаден от Специалната синодална комисия по биоетика към Гръцката православна църква, се казва:
Всяка логика на приемане на трансплантациите от Църквата има три основни пункта:
Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но тя разбира своята роля повече на страната на донора, който може свободно да даде. По никаква причина и по никакъв начин Църквата няма да пожертва уважението към донора, поради нуждата от оцеляване на реципиента. Целта не е преживявянето на реципиента, целта е донорът да даде. Реципиентът приема смъртно тяло – донорът дарява, движен от безсмъртната си душа. Колкото по-висша е душата от тялото, толкова по-голяма е духовната полза на донора от биологичната изгода на реципиента, защото “по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деяния 20:35);
Даряването на орган задължително трябва да съдържа “съзнателното съгласие” на донора, тоест донорът трябва в съзнание, свободно и непринудено да се е съгласил със взимането на органите му, ако случайно по някаква причина изпадне в мозъчна смърт. Донорът винаги трябва да действа като дарител;
Църквата може да приеме трансплантациите, единствено в атмосфера на обич, взаимност, понякога и на саможертвен порив, излизане от оковите на егоизма и еснафщината ни, и никога няма да ги приеме като изражение на логиката на алчността и користолюбието, отчуждаваща “дарителя” от неговия “дар”.
Целият документ „Основни тези по етика на транплантациите”, в превод от гръцки на Владимир Петров, може да изтеглите оттук