Презвитер Стефан Стефанов: Светлината на живота

Светлината на живота е същината и смисълът на нашата вяра. Но тя става смисъл тогава, когато е вътре в нас. Осветената фасада на храма не е достатъчна. Защото храмът Божий сме ние (вж. І Кор. 3:16-17). Ала тогава, когато Духът Божий живее в нас. Светлината, с която сияят златните куполи на храма е студена. Светлината в душите ни трябва да бъде топла. И стопляща. Светлината на прожекторите не може да стопли никого. Но светлината в душите ни ще бъде мрак, ако не стопли някого…

В навечерието на Коледа Бойко Борисов освети катедралния храм “Св. Александър Невски”. Впрочем, да не помисли някой, че го е осветил с ярката светлина, излъчваща се от самия него? Храмът беше осветен от монтирани от кмета модерни осветителни тела. Патриархът му благодари за тази инициатива. Хубаво е, че величественият храм е осветен. Но става ли от това по-светло в душите ни? Стават ли по-светли самите ни души?

По традиция ние свързваме Рождество Христово със светлината. Светлината на бъдника в домашното огнище в стари времена. Мигащите светлини на коледните елхи и електрическите стълбове днес. Но само толкова и само това ли? Светлината на една дългоочаквана звезда заведе мъдреците от изток до Витлеем, където се роди един дългоочакван Младенец, Който по-късно каза: “Аз съм светлината на света” (Иоан 8:12). Но Той не завърши с това, а продължи: “Който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота”.

Светлината на живота е същината и смисълът на нашата вяра. Но тя става смисъл тогава, когато е вътре в нас. Осветената фасада на храма не е достатъчна. Защото храмът Божий сме ние (вж. І Кор. 3:16-17). Ала тогава, когато Духът Божий живее в нас. Светлината, с която сияят златните куполи на храма е студена. Светлината в душите ни трябва да бъде топла. И стопляща. Светлината на прожекторите не може да стопли никого. Но светлината в душите ни ще бъде мрак, ако не стопли някого.

Само Божествената светлина не може да бъде обзета от мрака. Само тя е по-силна от мрака: “Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Иоан 1:5). Но Този, Който я донесе “дойде у Своите Си и Своите Го не приеха” (Иоан 1:11). Не Го приеха, “поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши” (Иоан 3:19-20).

Струва ми се, че думите: мрак, смърт, омраза, мраз, мръсотия, мързел произлизат от един и същи корен. И от един и същи източник. И водят в една и съща посока. Само светлината е по-силна от тях. Само Божествената светлина ги разпръсва и побеждава. Защото неин източник е Месия, Който Се роди като Младенец. Той “на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии” (Иоан 1:12). Да бъдем чеда Божии е именно възможност, т. е. свободен, съзнателен и просветен избор. Този избор изисква нещо повече от любуване на осветени фасади. Изисква да влезем в храма. Изисква да се поклоним на Божествения Младенец. Изисква поклонението ни да бъде “с дух и с истина” (Иоан 4:23,24). Изисква самите ние да се превърнем в храм, в който живее Духът на истината.

Като мъдреците, нека последваме звездата! Нека да се запътим към светлината, като не забравяме, че само “тоя, който постъпва по истината, отива към светлината” (Иоан 3:21). Днес е времето на плурализма и се проповядват много “истини”. Но само една Истина води към светлината. Защото “пътят и истината и животът” (Иоан 14:6) са едно – Богочовекът Иисус Христос, Който се роди, за да ни изведе от мрака на греха.