Религиозните символи в румънските училища
Църквите в Румъния осъдиха призивите от страна на антидискриминационен орган за въвеждане на забрана на религиозните символи в училищата подобна на тази във Франция, за да се запази светският характер на държавата и да се осигури “свобода на съвестта” за учениците.
“Присъствието на религиозните символи в училищата не е наложено, а е по-скоро резултат от желанието и съгласието на родители, учители и ученици в съответствие с религиозните и културните ценности, които те споделят”, се казва в изявление на Румънската патриаршия, отхвърлящо призивите.
Румънският Национален съвет против дискриминацията заяви на 21 ноември 2006 г., че министерството на образованието трябва “да не допуска дискриминация по отношение на учениците агностици” като задължи училищните директори да ограничат веровите символи до “местата, специално определени за религиозно обучение”.
До това определение се достигна след като родител се оплака, че в класната стая на дъщеря му в гимназията по изкуства “Маргарета Стериан” в Бузау има изложени православни икони. Той твърди, че това е в нарушение на разделението между църква и държава в Румъния, 87 процента от чието население от 23 милиона души са се определили като православни християни при последното преброяване през 2001 г.
Правителството на премиера Калин Попеску Търичану каза, че е отнесло решението на Съвета към парламента на страната и ще изчака обсъждането му преди да реши дали да приведе в сила забраната.
Определението беше осъдено като “оскърбително и дискриминиращо” от римокатолическия архиепископ на Букурещ Йоан Робу, а еврейски и мюсюлмански водачи заявиха, че не възразяват срещу излагането на християнски символи.
“Румъния е пример за религиозна толерантност и съвместно съществуване, затова един такъв закон е ненужен”, каза главният мюфтия на страната Юсуф Муурат, цитиран от румънския всекидневник “Зиуа”. “Мюсюлмани са живели повече от осем столетия по тези земи. Наличието на други религиозни символи в обществените институции никога не ни е тревожило и не ни тревожи и сега.”