Нощта на надеждата
Нощта на Рождество е нощ на очакването.
Прибрали са се и най-далечните пътници. Време е за спиране и за събиране на всички. Усещаме как радостните часове на очакването отмиват следите на делничното. В часовете на очакването хората стават внимателни един към друг. Стават внимателни към невидимото.
Животът може да е шум и ярост, но тази нощ е далечна и на шумовете, и на яростта. Вечно страстните човеци са странно успокоени, погледите им са пречистени, душите им са съсредоточени. В тишината всичко усещат полъха на нещо, което все още няма име, но чието идване е съвсем наблизо.
Нощта на Рождество е нощ на простотата.
Тъй като много царе са се възцарявали и много царски мечтания са измечтани, тази нощ идва да ни обърне към нещо друго. Идва да ни дари с цар, който ще се роди в покрайнините на града, но който ще ни покаже самата висота на света. Простотата на рождествената трапеза е спомен и почит към Витлеемската ясла. Към магарето и вола, тези мълчаливи свидетели на светлината, която идва от единствено простите неща на този свят.
Нощта на Рождество е нощ на надеждата.
Тъй като страданието е неизбежният спътник на човека и човечеството, Рождествената нощ винаги идва като обещание. Обещание, че ще има край и възмездие. Витлеемската звезда вече е изгряла на небето и далечните царе могат да поемат по пътя на преклонението. Така и хората могат през тази нощ да извървят своя път и да се поклонят на надеждата.
Нощта на Рождество е нощ на преображението.
След тази нощ светът вече не е същият. Защото се е отворил вече пътят на новото. Защото в страната на смъртната сянка се е разгърнало мястото на светлината.
Светлината си е намерила дом в самите човешки души.