Черно море: На Богоявление 2007-а

Източник: в. Черно море, бр. 2716

Рекорден брой плувци се хвърлиха за кръста; Хвана го 15-годишният Анжел Димитров, най-малкият смелчага бе 9-годишният Карло, а най-възрастният – 67-годишният инж. Тепеделенев

Рекорден брой – 42-ма, бяха плувците, решили да скачат за кръста навръх Богоявление след възстановяването на стародавната традиция през 1993 г. Може би и времето беше подходящо – слънчево и приятно, с плюсови температури (10 градуса на въздуха и 7 градуса на водата). През миналата година смелчаците бяха (само) 30. Пръв до кръста в морето на I буна на варненския плаж се добра 15-годишният Анжел Руменов Димитров от Спортното училище. Предишния ден скачали с приятели и той решил да си опита късмета. След като излезе с кръста, "шампионът" получи покана от капитан I ранг Станко Станков, началник на Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Никола Й. Вапцаров", да продължи образованието си във ВВМУ. Анжел обаче си призна, че не Морското училище е неговата мечта, той иска да стане състезател по плуване. Плувци в рода му няма. Той е първият засега. След като предаде светия кръст, получи личната благословия на Негово високопреосвещенство варненския и великопреславски митрополит д-р Кирил.

Най-младият морж бе (отново) Карло Тодоров. Той е на 9 години и половина и е третокласник в училище "Черноризец Храбър". Знаем го от миналата година. Сега скочи са втори път. Беше с майка си и баща си, който е професионален плувец. Плува от 4-годишна възраст. В момента тренира водна топка. Като порасне, иска да стане ватерполист.

Най-възрастният бе (отново) инж. Васил Тепеделенев. Той е вече на 67 г. и скача за единадесети път, но този път заедно със сина си, 40-годишния Боян – дебютант в екстремното състезание.

Истинска сензация предизвика лидерът на Партията на българските мъже Росен Марков. Той се гмурна в студеното море с одежди и табелка с надпис: "Скачам за здрава и щастлива България в ЕС, Дядо Коледа (Мраз)", преди дядо Кирил да хвърли кръста във водата. Някои от плувците си бяха облекли бански със знамето на България.

Преди да скочат, моржовете задължително преминаха през линейката за спешна помощ на ДКЦ "Чайка", паркирана на самата буна. Д-р Румен Димов измери кръвното налягане и пулса на смелчаците. Заключението му бе, че здравето на всички им позволява да опитат късмета си да хванат кръста, а това значи, че имат нормално кръвно налягане от 120 на 80 и нормален пулс – под 100 удара в минута.

Великият Богоявленски водосвет и хвърлянето на кръста във водата бе наблюдавано от голямо множество на варненския плаж – след като митрополит Кирил и свещеници от града отслужиха тържественото богослужение, хората побързаха да си налеят осветена вода – за здраве и за лек през цялата година.

Градското честване на Богоявление, Йордановден – според народните традиции, беше организирано от община Варна, ВМС, Варненската и великопреславска митрополия. Празникът започна с тържествена света литургия, отслужена в катедралния храм "Свето Успение Богородично" от дядо Кирил и свещеници от варненските храмове. После контраадмирал Минко Кавалджиев, командващ ВМС, поздрави представителните части от Варненския гарнизон и техните знамена, а митрополит Кирил ги благослови. Сред специалните гости на ритуала, провел се на площад "Св. св. Кирил и Методий", бяха кметът на Варна Кирил Йорданов, председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов, зам.-областният управител Стилиян Гроздев, депутати, представители на дипломатическите мисии, висши военни, много граждани.

За първи път военният ритуал по благославянето на армейски части и техните знамена се провежда на 20 август 917 г. по заповед на цар Симеон Велики преди битката му край Ахелой. По време на османското владичество е ту преустановяван, ту възстановяван. След Освобождението на България от турско робство се практикува до 1946 г. Възстановява се през 1993 г.

По традиция след военния ритуал от площад "Св. св. Кирил и Методий" тръгна шествие, което мина по централните улици на града и се отправи към Алеята на възрожденците в Морската градина. Варненци сведоха глава пред паметника на Христо Ботев по случай 159-годишнината от рождението на гениалния поет и един от най-обичаните национални герои на България. Поднесени бяха венци и цветя от признателните потомци на великия българин.

Военният ритуал по благославянето на армейски части и техните знамена бе възстановен през 1993 г.