Монитор: Пантеон скара историците във Велико Търново
Погребението на цар Калоян трябваше да се извърши на 22 март, в деня на една от неговите най-успешни битки, при Клокотница, още повече че тогава е и празникът на Велико Търново. Според проф. Божидар Димитров обаче вероятно това ще стане по-късно. "Не мога още да се ангажирам да ви кажа точна дата отсега", каза той. Тържественото погребение ще се проведе по всички канони на православното християнство. На него е поканен и вероятно ще присъства и президентът Георги Първанов.
Тримата царе, чиито останки ще останат завинаги на търновска земя са Самуил, Калоян и Михаил Трети Шишман. Първото и вероятно най-ранно погребение ще бъде това на цар Калоян. Неговите останки бяха открити през 1972 г при археологически разкопки в двора именно на църквата "Св. 40 мъченици" и то остана в науката с името "Калояновото погребение". Основание за предположението, че тук е погребан именно цар Калоян е откритият в гроба масивен златен пръстен, на който е изписано името му.
И досега обаче сред търновските археолози и историци съществуват спорове дали откритите кости са действително на един от най-великите български царе от династията на Асеневци или на някой болярин и велможа, носещ същото като царското име. От няколко години останките на откритите кости са експонирани под стъклен похлупак в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Повечето от местните историци са на мнение, че тленните останки не трябва да бъдат показвани като туристическа атракция, а да бъдат върнати обратно в земята, като това стане с подобаващия за случая църковен ритуал.
На обратното мнение е обаче бившият директор на търновския музей Христо Харитонов, който упорито настояваше те да останат в музея и да бъдат показвани на туристите. Според първоначалната идея погребението на цар Калоян трябваше да се извърши на 22 март, в деня на една от неговите най-успешни битки, при Клокотница, още повече че тогава е и празникът на Велико Търново. Според проф. Божидар Димитров обаче вероятно това ще стане по-късно. "Не мога още да се ангажирам да ви кажа точна дата отсега", каза той.
Тържественото погребение ще се проведе по всички канони на православното християнство. На него е поканен и вероятно ще присъства и президентът Георги Първанов. Вече е поръчан саркофагът, в който за вечни времена ще бъдат положени костите на легендарния български цар. Саркофагът ще бъде изработен от неръждаема стомана във великотърновския военно-ремонтен завод "Терем-Ивайло". Останките на Калоян ще бъдат положени там, където са открити преди близо четвърт век – в гроб №39 в северната галерия на църквата. Заедно с него ще бъдат погребани и останките на още трима търновски боляри, чиито гробове също са били открити при разкопки на храма-светиня. Другите двама владетели, чиито останки също ще бъдат погребани в двора на "Св. 40 мъченици", са тези на един от последните български царе от Първата българска държава Самуил и на правнука на Иван Асен Втори – Михаил Шишман. В момента костите на Самуил се пазят в солунския университет, а тези на Михаил Шишман се намират в църквата "Старо Нагоричин" в Сърбия. Почти всички великотърновски учени и историци посрещнаха вчера с одобрение идеята на директора на Националния исторически музей и заявиха, че е било крайно време тленните останки на Калоян да намерят най-после покой в земята. Единственият поддръжник на идеята те да останат като музейни експонати е бившият музеен шеф Христо Харитонов и той не пожела да коментира идеята на своя софийски колега официално.