Св. Йоаким, патриарх Търновски

Св. Йоаким бил българин по произход, роден от знатни родители. Когато пораснал, той заминал за Света Гора Атонска и там приел монашество. Подвизавал се усърдно в послушание и смирение, в пост и молитва, затова получил от Бога дара на умилението и на благодатните сълзи. Прекарва там много време, и след като вижда примерите на много свети старци, прибира се в България, изкопава си пещера при Красен (Червен) и църква „Свето Преображение”, и продължава да се подвизава там заедно с тримата си ученици Диомид, Атанасий и Теодосий.

Като чул за него в началото на своето царуване (1218 г.) Иван Асен II го посетил, получил неговото благословение и му подарил средства, с които той наел работници и изсякъл в скалите голям манастир, който нарекъл с името на св. архангел Михаил, и събрал множество монаси под своето игуменско ръководство. Когато около 1227 г. умрял (или се оттеглил) патриарх-примасът Василий, тогава по предложение на царя епископския събор избрал за патриарх именно тоя дългогодишен и знаменит подвижник.

След като цар Иван Асен издигнал България до степен да бъде най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров, след победата при Клокотница в 1230 г., и след като стеснил Латинската империя на Балканите, той сключил с Никейския император Йоан Ватаци мирен договор. В договора между другото се предвиждало и признаване патриаршеското достойнство на търновския патриарх от византийска страна. За тази цел бил свикан в гр. Лампсак (на Мраморно море) голям събор от византийски и български митрополити, архиепископи, епископи, архимандрити, игумени и монаси, начело с цариградския патриарх Герман II и антиохийския патриарх Симеон (александрийският и йерусалимският патриарси писмено дали съгласието си), който събор провъзгласил за патриарх „благоговейния и свят мъж, преждеосвещения архиепископ Йоаким, който бил възсиял с делата си и с постническото си житие”. Така била възстановена отново Българската патриаршия, призната от Цариград за първи път през 927 г. и закрита своеволно пак от Цариград през 971 г. Като се завърнали в Царевград – Търново царят и патриархът, станала тържествена интронизация на Йоаким I от събора на всички български архиереи.

Търновския патриарх св. Йоаким I според данните на житието му се отличавал със своя аскетизъм и изключително милосърдие. И като патриарх той продължавал да живее по правилата на монашеството, присъща му била постоянната молитва, но изпълнявал усърдно и своя архипастирски дълг, като управлявал църковния кораб през бурното житейско море. Бил милостив към сираците, помагал на бедните, посещавал затворниците, избавил мнозина осъдени на смърт, а други спасил от гнева на царя. Така той бил добър пастир на повереното му духовно стадо, и като добър кормчия сам пристигнал благополучно в тихото пристанище, а довел и ония, които го слушали и следвали. Като предузнал прозорливо своята смърт, той отслужил последна литургия и благословил всички. После повикал своите ученици и свещенослужителите, благословил ги, поучил ги добре и предал душата си в ръцете на Бога, Когото толкова възлюбил. Според житието му той светителствал 19 години и починал на 18 януари 1246 г. Житието му завършва с пожеланието, по неговите молитви Господ Бог да утвърди българската държава вовеки.