Станахме легенди, а все още сме живи

Съществува обаче и Божия перспектива, от която да гледаме на това, за което говорим, и ето защо трябва да я имаме предвид: всички забравяме за Бога във времето, когато мислим, че здравето, щастието и бизнесът ни вървят, а след това се чудим, когато изведнъж всичко ни се обръща на лошо. Спомняме си за загубата на земните блага, защото никой не се тревожи от загубата на онова, което изобщо не е вкусил – небесното. И никой не е виновен за това, освен злото в самия човек, което прави място на демона и поставя живота му под негов контрол. Към злото или към доброто, вътре в себе си, всеки се накланя свободно. Затова длъжни сме да напомним как отведнъж се губи най-милото, а всеки нека избере пътя, по който да върви.

Журналистите трябва да внимават какво пишат, защото от това може да произлезе някакво явно добро или зло. В зависимост от големината на причиненото добро или зло ще дават отговор пред Бога, още сега, в този живот, а и в Небесното Царство. За доброто ще бъдат възнаградени с Божия помощ и милост, а чрез стореното зло, ако не се покаят, сами ще се накажат и сигурно ще попаднат на същото като съответно препятствие по пътя на живота си. И народната поговорка казва: каквото си посял, това ще пожънеш. Наказанието, получено още в този живот, може да е спасителен и изкупителен вариант, защото ако стане причина за покаяние, ще освободи извършителя на злото от наказанието в бъдещия век. Също така трябва да се внимава и с какви чувства и с какво намерение се пише материала за печатане. Едно е да се пише от омраза и за отмъщение, друго – заради слава и пари, а трето – с тъга и заради истината. Съществуват и други комбинации освен изброените, но трябва да се внимава коя комбинация привлича Божията милост и заради коя се губи Божията милост.

А онези, които четат, ще дадат отговор пред Бога за следното: дали лошата случка, описана в печатната медия, предизвиква у тях злорадство или молитвена тъга, или пък информацията за добрата случка предизвиква у тях молитвена радост или завист. Със злорадството и завистта всеки наказва себе си и то не само духовно, но и на чисто душевен план. За радостта заради доброто или за тъгата заради злото всеки ще бъде възнаграден от Господа, и то не само на духовен, но и на душевен план. Друг е въпросът, защо хората повече се радват на злото, отколкото на доброто, и защо не живеят своя живот, а повече искат да живеят чуждия. Също така, читателите ща дават отговор и за това, дали с парите, които плащат, финансират медия, популяризираща злото, или медия, популяризираща доброто.

А ние, хората, за които се пише, ще даваме отговор пред Бога за следното: дали онова, за което сме обвинени, е лъжа или истина, и дали онова, за което сме хвалени, е истина или лъжа. Ако не сме направили зло, а ни обвиняват, все едно сме направили, ще получим мъченически венец и в този живот, и в Царството небесно. Ако сме направили зло, и справедливо ни обвиняват и осъждат публично за това, но се покаем, то ще се освободим от осъждане на Страшния Христов съд, защото е несправедливо някой да бъде наказван два пъти за едно и също деяние. Във всеки случай, добре е да пишат за нас, защото ако забравим, че Бог гледа какво вършим, да не забравяме, че и хората ни гледат. Ако пък направим зло и не се покаем, то тежко ни, по-добре е да не сме се раждали! Епископският сан може да бъде най-голяма благословия и най-голямо проклятие. Благословия или проклятие, както за този, който ги има, така и за онези, които са в отношение с него. Зависи от отношението…

Да ни прости Господ и да ни помилва всички!