Даниел Вълчев: Трябва да се запази светският характер на обучението в училищата

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев бе категоричен, че светският характер на обучението в българските училища трябва да се запази. Това стана ясно след днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание. Същата позиция споделя и проф. Георги Бакалов, но според него е абсолютно невъзможно да се познава културата на една цивилизация, без да се познава нейната религия. Така до еднозначното „за” или ”против” въвеждането на предмета „Религия” като задължителен в българското училище ще се стигне след още много заседания, дискусии и подписки. От всички тях обаче най-важен остава въпросът, който бе поставен и на заседанието: дали българските ученици биха искали да изучават този предмет като задължителен. Защото според депутата от ДПС Лютви Местан "не може едно право да се превърне в задължение".

Ако се въведе задължителен час по религия в училищата, то това трябва да стане на мястото на някои от часовете за друга задължителна подготовка – например български език, история или математика. Според министър Вълчев това трябвало да стане, за да не се натоварват допълнително децата в училище. “Едно дете в пети клас, което е на 11 – 12 години, има седмично по 30 учебни часа. Още един допълнителен час ще натовари децата много”, каза просветният министър. По думите му има “прекалено много напъни за въвеждане на още допълнителни часове” – по здравно образование, военна подготовка и обучение за действия при кризи, бедствия и аварии.

“Ако това стане, означава, че децата ще трябва да стоят по 10 часа на ден в училище. Те не са ластик, който можем да разтягаме непрекъснато”, категоричен бе министър Вълчев.

За учебната 2006 – 2007 година 16 667 деца изучават предмета религия в училище, съобщи министърът на образованието и науката. 13 009 от тези деца изучават християнството, а 3658 – ислям. Като задължително избираема подготовка предмета религия за избрали 4 751 деца, а като свободно избираема подготовка – 11 952.

Религията като учебен предмет фигурира в програмата на 289 български училища, посочи още просветният министър. Той допълни, че няма единен европейски стандарт за обучението по религия и раздели на три групи държавите в това отношение. Първата група са държави, в които предметът не се изучава в училище. Това са страни като САЩ, Франция, Македония и др. Втората група държави са тези, в които религията се учи толкова, колкото децата да бъдат привлечени към определена вяра. Това са страни като Германия, Финландия, Гърция и Литва. Последната група страни са тези, в които религиозното обучение се осъществява в рамките на други дисциплини и държавата е тази, която определя схемата на обучение. По думите на министър Вълчев световната тенденция води към третия тип обучение – религия да се изучава в рамките на други дисциплини.

В обучението по религия родителите виждат средство срещу онези явления, които се наблюдават в съвремието – наркомании, насилие, секти и други. По думите на министър Вълчев религията е средство за доизграждане на ценностната система на децата.

Според просветния министър обаче не трябва децата да се делят според обучението им по религия, тъй като това обучение се разделя на християнство и ислям. “Ако например в един клас часът по религия е трети подред в програмата, тогава класът ще се раздели на две според това което изучават, и няма да има къде да се поберат децата”, обясни министърът на образованието. Според министъра разделението в училищата според религията ще доведе до чисто битови проблеми.

”Никой не бива да подценяват възпитателните ресурси на религията. Българското общество е болно и трябва да се лекува”, заяви председателят на Комисията по образование и наука към парламента и зам.-председател на ДПС Лютви Местан пред Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Според Местан най-големият проблем при въвеждането на часовете по религия като задължителни, е желанието на децата да изучават такъв предмет. “Ако всички деца искат да изучават религия, то тогава няма да има проблем. Но ако има някаква част от учениците, които не искат, независимо от това какъв процент са те, ще нарушим ли тяхното право на избор като ги задължим да изучават религия?”, запита Местан. Той все пак уточни, че не е против въвеждането на такива часове, но не може едно право да се превърне в задължение.

“Все пак, ако признаем правото на тези, които не искат да изучават религия, то този предмет няма да бъде задължителен. Тогава пък може би ще трябва да помислим за промяна на дефиницията “задължителен учебен предмет”, подчерта председателят на просветната комисия.

Той изрази убеденост, че за религията може да се мисли като задължителен учебен предмет, но само ако тя се изучава като сравнителна религия.

Трябва да се запази светският характер на обучението в българските училища, защото имаме много добри традиции още от Възраждането. Това заяви проф. Георги Бакалов, заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, пред Комисията по правата на човека и вероизповеданията към парламента. Според проф. Бакалов обаче е абсолютно невъзможно да се познава културата на една цивилизация, без да се познава нейната религия. “В такъв смисъл акцентът в изучаването на религията трябва да се постави върху доминиращите в България религии, плюс някои световни”, подчерта зам.-ректорът на Софийския университет. По думите му в сегашното състояние на образованието не може да се въведе час по религия дори за една-две години в цялата страна по простата причина, че няма достатъчен брой подготвени учители за това.

Друг важен въпрос според проф. Бакалов е как ще се подреди съдържанието и материята на този предмет и откога трябва да започне обучението. Той предлага религията да започне да се учи в 3-4 клас. “Трябва децата да могат да четат и да пишат. А и това е добра възраст за възприемане на тази малко особена материя”, обясни проф. Георги Бакалов.