Полиелей за расото – дрехата на „Антихриста“
Източник: Литернет
Цялата философско-историческа проза на Емилиян Станев е разказ за мъченическите опити на човека да постигне равновесие между разума и духа, между душата и тялото. По необикновено драматичен начин в нея се сблъскват "голата истина" и "спасителната лъжа", вопиющата нужда на душата за светлина и рай и богоборството на ума. В тези опити се използват всякакви духовни рецепти, проверяват се най-разнообразни спасителни стратегии, които често мутират в неподозирани от героите резултати, а понякога биват увенчани с насилствени смъртни финали.
Пред нас е една художествена антропология, която като че ли не иска да "избере", а се полага във високоволтовотто пространство между религиозната вяра и рационалистичния скепсис. За нея явно не постигането на истината, а нейното свръхнапрегнато търсене и изстрадване е основното съдържание на живота, екзистенциалната участ на човека. Крайъгълният й камък стои в убеждението, че неотменните неща в природата – неравенството, експлоатацията и убийството, не могат да се отделят от оня жизнен модус, свързан с висшите стремления на човека. В зашеметяващите апории на това убеждение писателят търси диалектиката на всяко развитие, доколкото според него "в основата на всяко развитие стои съпротивата, а в основата на всяка съпротива стои един мит".
Следвайте ни