„Винаги трябва да имаш някой, който да те обича, дори да знае, че си лош…“ (Уилям Сароян)

Ще стана ябълков цвят, ако трябва. Ще се спусна върху нослето ти – да те погъделичкам. Просто да кихнеш. Да се ококориш. Малко неприемливо за дама. Подкопава ти цялото обществено положение, да не кажа – международното. Ама колко нетактично от моя страна! Простак. Харесва ми, когато момичетата кихат. Кокорят се глупаво, а докато се окопитят, са съвсем неподправени.

Пак извинявай за дребната ми фантазия с ябълковия цвят. Но го погледни от добрата страна. Ами ако го играех зряла ябълка и ти падна на носа? Ще ти го изкривя. Съвсем некрасиво. Той и сега ти е малко крив, но такъв си го обичам. Тц, тц, тц, гледай какви признания в национален ефир. Пак те злепоставих, но нали си ме знаеш, че съм от село. Да си дойдем на въпроса, все пак. Как така може да не ти харесвам носа и да те обичам? Що за манталитет и селска простотия от моя страна! Така го разбирам. И после – защо Адам изял ябълката. Ми ще я изяде, какво да прави завалията – любов. И той от наш’то село. Ще яде и ушите ще му плющят, докато наш’та се еманципира и започне да дели овошки и идеални части в регулация от райската градина. Накрая, пляс – бизнес дама. Ябълките не стават. Само равиоли с чери-домати и сос-бешамел. Фюжън-кухня и айриш виски с лайм. Така е – за Адам – природа, за теб – хай-лайф. И съм тръгнал да те залъгвам с ябълкови цветчета. Ами не е стилно. И да кихаш. Че то е толкова неестетично. Как да не ми се ядосваш.

Не, ама това твоето е много злобна история, ще ме прощаваш. Ако продължаваш да злобееш, това с хай-лайфа ще го махна. Добре, аз съм от село, ама при нас няма такива работи. На това ли ви учат в Холивуд, или откъдето там беше? Виж с какво разбиране подхождам към теб, а ти се държиш така. Как да не се почувствам благороден и възвишен! И въобще е глупаво, аз може да рина на прасето, но пак с едни чисти помисли. Искам да му е хубаво, да му светне малко в тоя живот. Ако пуснат вода, може и да го изкъпя, ако не пуснат – и аз ще се вмириша – на село е така. Има режим. Има една шахта и водарят, като пусне водата… според зависи. Във всеки случай – няма да правя злобни забележки и номера нито на прасето, нито на водаря. Защото се уважаваме. И не защото редактирам селския вестник, и не защото правя рецитали в културния дом. Това и в CV-то няма да си го пиша. Уважаваме се, ей така по вътрешно усещане. Дори не и от набожност. На Адам не му е трябвало да ходи в църква, за да уважава жена си. Като му е извъртяла кофтия с ябълката, пак не й е теглил шута. Благороден е бил, искам да кажа. Ама накрая, лош бил, от село бил, а даже не е бил жена си. Той само искаше да я зарадва и да я погъделичка с едно ябълково цветче.