Любов или отлъчване?

Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? А като настояваха да Го запитват, Той им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея (Йоан 8:3-7).

След този въпрос засрамените обвинители си отишли и Христос казал на прелюбодейката: "Жено, и аз не те осъждам; иди си и недей греши вече" (Йоан 8:11).

Така ли постъпват днешните ни пастири? Може би тъкмо защото не са като Христос, те осъждат и отлъчват от Църквата хората, които идват при тях (а не при Христа!) на изповед. Не се ли уподобяват те на юдейските първосвещеници, които отчаяли разкайващия се предател Юда с думите: "Нас какво ни е грижа; ти му мисли!" (Мат. 27:5). Според св. Амвросий Медиолански най-големият грях на Юда било това, че той отишъл при първосвещениците, а не при Христос. Ако беше отишъл при Христос, Той щеше да му прости предателството.

По какво се различават нашите пастири от фарисеите и садукеите, които налагали на човеците бремена тежки за носене, а сами и с пръст не се докосвали до тях? (Мат. 23:4). А Христос зове при Себе Си всички отрудени и обременени, понеже Той ще ги успокои и ще намерят покой за душите си (Мат. 11:28-29).

Св. Симеон Нови Богослов задава следния риторичен въпрос на пастирите: "Как, отче, ще простиш греховете, ако в теб не живее Христос?". Според св. Йоан Златоуст по време на божествената Литургия свещеникът се различава от християните само по това, че той им дава даровете, а те ги приемат. Истинският извършител на тайнството е Бог.

Св. Серафим Саровски сам казвал греховете на идващите при него вярващи и тъй като Христос живеел в него, той им прощавал греховете. На една литургия на св. Йоан Кронщадски Христос се явил до светеца и простил греховете на всички, които публично се изповядвали.

Преди изповед свещеникът трябва да каже на каещия се, че той е само свидетел на изповедта му пред Христа.

Според св. Никодим Светогорец не свещеникът, а Христос прощава греховете (виж в неговия "Ексомологитарион" – "Наръчник за изповедниците"). Когато Давид съгрешил тежко, Сам Господ го изобличил чрез пророк Натан. След като царят се покаял, Той изпратил пророка да му каже: "Господ сне от тебе греха ти!" (2 Цар. 12:13) Не пророкът, не свещеникът, а Господ прощава всички наши грехове, Сам ни зове към покаяние, Сам ни го дарява и Сам ни дарява Себе Си в Своите пречисти Тяло и Кръв.

Свещеникът, отлъчил сливенската лекарка-гинеколог, превишава правата си. Не му достига Христова любов към грешниците; забравя, че те са дошли не при него, а при Христос и постъпва като съдия, а не като свидетел на изповедта. А Христос, Праведният Съдия, учи първо пастирите: "Не съдете, за да не бъдете осъдени!" (Мат. 7:1, цит. по гръцкия оригинал).

Как този свещеник ще каже: "Отче наш… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си" (Мат. 6:12)? Нима Христос ще му прости дълговете, щом той отлъчва каещата се пред Христа, а не пред него?

Защо той коментира пред други греха й? Къде отиде тайната на изповедта? Ако жената се отчае и изгуби вярата си, нима Христос няма да потърси отговорност от оногова, който си е присвоил съдийски Неговите функции? Нима Христос му се е явил и го е упълномощил да я осъди?

Къде е любовта на пастиря към грешниците? Ако тя липсва, той не е истински пастир, а наемник!

Апостол Павел е обичал толкова силно братята си, че бил готов да бъде отлъчен от Христа заради тях (Рим. 9:3). А нашите пастири са готови да отлъчват другите, вярвайки в собствената си непогрешимост и безгрешност.