Страдащият Христос
Той смири Себе Си, бе послушен дори до смърт, смърт на кръст, за да ни изкупи и спаси от робството на греха, проклятието на смъртта.
Разбойникът, разпънат от дясната Му страна, повярва, че Той е Господ и тази вяра очисти сърцето му от всички престъпления. Той смирено изповяда своята греховност и защити Христа пред другия разбойник. С покаяние се обърна към Христос: „Спомни си за мене, (Господи), кога дойдеш в царството Си“ (Лк. 23:42). „И [Спасителят] му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (43 ст.).
Господ Иисус възкреси мъртвата от греховете душа на разбойника и му дари вяра, покаяние, смирение и любов. Той възкресява всеки, който повярва в Него като разбойника и му дава смирение и любов. Само чрез покайно смирение Господ ще възкреси и нашите души за любов към Него и към всички хора.
Само ако се съ-разпънем с Него, ще царуваме заедно с Него.
Боже, бъди милостив към мене, грешника!
Иисусе! Спомни си за мене, кога дойдеш в царството Си!
Страданията Христови – литургичен аспект
Боже Мой, Боже Мой, защо Ме изостави? (Марк 15:34).
Иисус каза: Свършено е! И като наведе главата (Си), предаде духа (Си) (Йоан 19:30).
Християнството е точна религия. Бог Слово извърши изкуплението на всички хора от всички техни грехове, проливайки Своята кръв на кръста в петък, 14 Нисан, 30 или 33 г. сл. Р. Хр.
Това стана по времето на еврейския празник Пасха. Когато Той издъхна като човек и предаде Духа Си на Отца, в Иерусалимския храм започнаха да колят пасхалните агнета – предобраз на Агнеца Божи, пожертван, за да ни умие с кръвта Си от всеки грях.
По време на пасхалната обредна трапеза се роди и християнската литургия. Апостолът на езичниците благовести: „Аз получих от Господа онова, което ви и предадох: че Господ Иисус в нощта, в която бе предаден, взе хляб и след като благодари, разчупи (го) и каза: Това е Моето Тяло, което е за вас; това правете за Мой спомен. А също тъй и потира след вечерята, като каза: Този потир е Новият Завет с Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание. Защото колчем ядете този Хляб и пиете от Потира, възвестявате смъртта на Господа, докле Той дойде“ (1 Кор. 11:23-25).
Смисълът на божествената Литургия е в приемането на Тялото и Кръвта Христови, пожертвани на кръста, за възпоменаване и възвестяване на страданията и смъртта на Господа Иисуса за нашето изкупление и спасение. Тя има кенотичен характер. Христовият кеносис (самоопразване, което започва с въплъщението на Бога Слово и завършва с Неговите спасителни страдания и кръстна смърт) се възвестява всеки път от всеки християнин, който вярва, че приема Тялото и Кръвта Христови, за да бъде омит чрез тях от всеки грях и да получи живот вечен.
Мнозина се самолишават от вечен живот, след като не пристъпват към Храната на вечния живот – Христос, който предаде Себе Си за всички. Протестантите приемат само символа на Тялото и Кръвта Му, но не и самите Тяло и Кръв. Как тогава Кръвта Христова ще ги омие от греховете им, извършени след кръщението?
Колцина християни мисионерстват, като приемат Тялото и Кръвта Христови и така възвестяват смъртта на Господа пред всички хора?
Сектантите мисионерстват само на думи и се гордеят, че са спасени, но на дело никога не приемат Тялото и Кръвта, чрез които Господ Иисус дава вечния живот – Самия Себе Си. Гордостта лишава хората от възможността да общуват със Смирилия Се Бог, единствен извор на живот вечен.
Нека всички се смирим и обикнем Христа от все сърце, както Той ни обикна и предаде Себе си за нас, за да ни възкреси чрез Тялото и Кръвта Си. Той е пътят, истината, животът и възкресението, и само чрез Неговите спасителни страдания, смърт и възкресение Бог възкресява човеците за спасение и вечен живот.