Пасхално послание на вселенския патриарх Вартоломей
Източник: Вселенска патриаршия
По Божията милост архиепископ на Константинопол, Новия Рим, и Вселенски патриарх,
Благодатта, мира и милостта на Христа, нашия Спасител, възкръснал в слава,
Да бъдат с цялата пълнота на Църквата!
Възлюбени съпразнуващи братя и благочестиви и боголюбиви чеда на Църквата,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Отново се чува в християнските ни общности радостният християнски поздрав. Но много от тези процъфтяващи общности пренебрегват въпроса и съвсем реалния проблем за смъртта и живеят, сякаш смъртта не съществува и Възкресението е без смисъл. Обаче, „страшна е тайната на смъртта”, както казва песнописецът, и наша ежедневна реалност. Страхът от смъртта, проявяващ се най-вече у хора със здравословни проблеми или в напреднала възраст – дори когато е умело избягван по най-различни начини – разяжда сърдечния ни мир, изпълва душата с безразсъдна тревога и често води до самоубийство, а продължителната несигурност става непоносима.
Христовото възкресение сложи край на тази несигурност. Смъртта не е вече господарка на живота, не е неизбежният край на нашето съществуване. Плочата на гроба не запечатва завинаги съществуването ни с безкрайна тишина. Камъкът, който затулваше гроба Христов, бе отвален и Христос излезе от него тържествуващ, Победител над смъртта, невредим от жилото й, Първороден от мъртвите. От този миг, входът на гроба остана зад Него отворен за всички.
Страхът от смъртта изчезна за тези, които искат да следват Неговите стъпки. Всичко се изпълни с радост и надежда. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” – пита победоносно нашият предшественик, свети Йоан Златоуст.
За мнозина думите ни все още „ се показват празни” (Лук. 24, 11). Атиняните в ареопага, чувайки апостол Павел да им говори за възкресение на мъртви, му се присмели и си тръгнали, заявявайки иронично: „Друг път щем те послуша за това” (Деян. 17, 32). Дори апостолите, които били чули от Господа, че ще възкръсне в третия ден, колебливо приели вестта от Жените мироносици, че Господ е възкръснал.
Все пак, възлюбени братя и чеда в Господа, ние живеем повтарящата се смърт и непрекъснатото възкресение на Господа, не само на Голгота, представено в олтара на църквата, но и в живота на древните и съвременните светии. Господ възкръсна и даде живот – но Той продължава да възкресява и да дава живот. Смъртта е вече вход към прехода в друго състояние на живот. Тя престана да бъде тъмница за душите, безизходица, безнадеждно състояние. Крепостните порти на смъртта бяха сринати, силата на смъртта бе разрушена и всеки, който следва Христа, може да се върне с Него към живот.
Вярвайте, братя и чеда, и се надявайте. Освободете се от смъртния страх и от житейските тревоги. За вярващите като вас няма вече смърт. Само очистете душите и телата си и последвайте Христа, Който е и вашето Възкресение. Христос възкръсна и вие сте потенциално възкресени. Приятното и радостно послание на Възкресението е за вас – не чуждо, нито без значение за вас. Нека устата ви се изпълнят с радост, когато изричате: „Христос воскресе!” Защото Той „Воистина воскресе!” и ние сме възкресени с Него.
Неговата Божествена благодат, която във всяко време изцелява немощите и лекува недъзите, да бъде с всички вас. Амин.
Свето Възкресение Христово, 2007 година
† Вартоломей Константинополски
Ваш усърден застъпник в Христа възкръсналия