Патриаршеско и Синодално пасхално послание

“И въз­к­ръс­на в тре­тия ден, спо­ред Пи­са­ни­я­та”

(Сим­вол на вя­ра­та, 5)

Спа­си­тел­ни­ят въз­г­лас от­но­во отек­ва до кра­и­ща­та на все­ле­на­та, за да въз­вес­ти она­зи не­из­ка­за­на ра­дост, с ко­я­то пър­ви би­ли удос­то­е­ни же­ни­те ми­ро­но­си­ци, а чрез тях и всич­ки ние: “За­що тър­си­те Жи­вия меж­ду мър­т­ви­те? Ня­ма Го ту­ка, но въз­к­ръс­на” (Лу­ка. 24:5-6). А Хрис­тос на­ис­ти­на “въз­к­ръс­на от мър­т­ви и за ум­ре­ли­те ста­на на­ча­тък” (1 Кор. 15:20), за да про­ме­ни не­об­ра­ти­мо съд­би­те на всич­ки нас и да пре­об­ра­зи жи­во­та на це­лия пад­нал в мрак и гре­хо­ве свят. За­що­то Син Чо­ве­чес­ки на­ис­ти­на “тряб­ва­ше да пос­т­ра­да… и да вле­зе в сла­ва­та Си”, та да се из­пъл­ни “ка­за­но­то за Не­го в ця­ло­то Пи­са­ние” (Лу­ка. 24:26-27).

С Въз­к­ре­се­ни­е­то Си и със Сво­я­та не­бес­на прос­ла­ва Гос­под Иисус Хрис­тос не са­мо из­пъл­ни Пи­са­ни­е­то, но със спа­си­тел­ни­те Си за нас стра­да­ния пос­та­ви и не­из­ме­нен пе­чат на Бла­го­вес­ти­е­то, чи­е­то жи­во въп­лъ­ще­ние бе­ше Са­ми­ят Той (срв. Лу­ка. 2:10). А сми­съ­лът на то­ва Бла­го­вес­тие бе­ше, що­то Бог да да­ру­ва “жи­вот ве­чен” (срв. Йо­ан. 17:1-3) на всич­ки ония, ко­и­то Го тър­сят с вя­ра и на­деж­да. “И тоя жи­вот е в Не­го­вия Син” (1 Йо­ан. 5:11), Кой­то още пре­ди да се из­пъл­ни вре­ме­то на прос­ла­ва­та Му, обе­ща на Сво­и­те уче­ни­ци: “Аз жи­вея, и вие ще жи­ве­е­те” (Йо­ан. 14:19). С Въз­к­ре­се­ни­е­то Си от мър­т­ви­те Иисус Хрис­тос удос­то­ве­ри пред вяр­ва­щи­те в Не­го и из­по­вяд­ва­щи Го ка­то “Син на Жи­вия Бог” (Мат. 16:16), че спа­се­ни­е­то от власт­та на гре­ха и смърт­та е дейс­т­ви­тел­но из­пъл­не­ние на пред­веч­но­то Бо­жие до­мос­т­ро­и­тел­с­т­во за све­та и чо­ве­ка. Обе­ща­ни­е­то, да­де­но още на пад­на­ли­те ни пра­ро­ди­те­ли (Бит. 3:15), се из­пъл­ни имен­но в Лич­ност­та на Гос­под Иисус Хрис­тос, с Чи­е­то име се спа­ся­ва­ме (срв. Де­ян. 4:12). Явя­вай­ки се пред уче­ни­ци­те Си в про­дъл­же­ние на че­ти­ри­де­сет дни след Сво­е­то слав­но Въз­к­ре­се­ние, Гос­под обе­ща: “Аз съм с вас през всич­ки дни до свър­ше­ка на све­та” (Мат. 28:20). А то­ва не оз­на­ча­ва ни­що дру­го, ос­вен че Цър­к­ва­та, ко­я­то Той при­до­би с кръв­та Си (Де­ян. 20:28), ще жи­вее ви­на­ги със си­ла­та на Не­го­во­то Бо­жес­т­ве­но при­със­т­вие и ръ­ко­вод­с­т­во, че ня­ма да се пок­ла­ти до­ри пред са­ми­те адо­ви пор­ти (срв. Мат. 16:18). В та­зи Цър­к­ва и днес жи­ве­ем и се спа­ся­ва­ме по си­ла­та на Гос­под­не­то обе­ща­ние в очак­ва­не с вя­ра на “въз­к­ре­се­ние на мър­т­ви­те и жи­вот в бъ­де­щия век” (Сим­вол на вя­ра­та, 12).

Днес е ден за ра­дост! Но не за она­зи ра­дост, ко­я­то се из­мер­ва със су­ет­но зем­но бла­го­по­лу­чие или с пре­ход­на зем­на сла­ва. То­ва е ра­дост­та от по­бе­да­та на жи­во­та над смърт­та: “Рад­вай­те се!” ­ с то­зи поз­д­рав въз­к­ръс­на­ли­ят Гос­под при­вет­с­т­ва уче­ни­ци­те Си (Мат. 28:9), с не­го и днес Цър­к­ва­та въз­вес­тя­ва на све­та ис­ти­на­та на Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние.

Но, ка­то прос­ла­вя­ме с не­из­ка­за­на ра­дост в сър­ца­та си слав­но­то и всех­вал­но Въз­к­ре­се­ние на на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос, ние, ко­и­то из­по­вяд­ва­ме пред све­та Не­го­во­то све­то име, сме приз­ва­ни да пом­ним ви­на­ги и спа­си­тел­ни­те Му стра­да­ния. Спо­ме­нът за тях ни по­ма­га да ос­мис­ля­ме все­ки миг от жи­во­та си, да сто­им с пос­то­ян­с­т­во в тес­ния път на неп­рес­тан­но­то въз­хож­да­не по бла­гос­ло­ве­на­та от Бо­га лес­т­ви­ца на доб­ро­де­те­ли­те и веч­ния жи­вот. Са­мо та­ка ще мо­жем да въп­лъ­ща­ва­ме в са­ми­те нас спа­си­тел­ни­те пло­до­ве на Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние; са­мо та­ка ще при­до­би­ва­ме със­то­я­ни­е­то на “но­ва твар” и ще осъз­на­ва­ме на­ис­ти­на, че “древ­но­то пре­ми­на [и] ето, всич­ко ста­на но­во” (2 Кор. 5:17).

Бра­тя и сес­т­ри във Въз­к­ръс­на­лия Гос­под,

Ко­га­то из­по­вяд­ва­ме Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние, не­ка ни­ко­га не заб­ра­вя­ме, че То­зи, Кой­то въз­к­ръс­на, не бе­ше ня­кой от мно­гоб­рой­ни­те учи­те­ли, ко­и­то е раж­дал чо­веш­ки­ят род, а бе­ше Са­ми­ят Бо­жи Син, Бо­го­чо­ве­кът Иисус Хрис­тос, Ме­си­я­та, за Ко­го­то сви­де­тел­с­т­ва и ця­ло­то Пи­са­ние (1 Кор. 15:3-4), Спа­си­те­лят, Ко­го­то пред­с­каз­ва­ха във вет­хо­за­вет­ни вре­ме­на про­ро­ци­те, Ко­го­то про­по­вяд­ва­ха апос­то­ли­те и Ко­го­то и до днес Цър­к­ва­та из­по­вяд­ва ка­то Бог и “Гос­под на сла­ва­та” (Иак. 2:1). В Не­го­во­то све­то име и в сви­де­тел­с­т­во за ис­тин­ност­та на Не­го­во­то Въз­к­ре­се­ние сме и приз­ва­ни към дей­на жер­т­ве­на лю­бов, към сми­ре­ние и бо­го­под­ра­жа­тел­но дъл­го­тър­пе­ние, “док­ле всин­ца дос­тиг­нем до… поз­на­ва­не­то Си­на Бо­жий… до пъл­на­та въз­раст на Хрис­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во” (Ефес. 4:13).

Оте­чес­ки поз­д­ра­вя­ва­ме с Хрис­то­во­то Въз­к­ре­се­ние всич­ки вер­ни че­да на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва ­ в пре­де­ли­те на Ро­ди­на­та и да­леч от нея, ка­то бла­го­по­же­ла­ва­ме на всич­ки ду­хо­вен мир и пре­и­зо­бил­на пас­хал­на ра­дост във Въз­к­ръс­на­лия Гос­под и Спа­си­тел!

Бла­го­дат­та на Въз­к­ръс­на­лия от мър­т­ви­те Гос­под Иисус Хрис­тос да бъ­де с всич­ки вас!

 

ХРИС­ТОС ВОС­К­РЕ­СЕ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† МАК­СИМ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ
СОФИЙСКИ

 

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

 

†    Врачански митрополит КАЛИНИК

†    Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

†    Видински митрополит ДОМЕТИАН

†    Варненски и Великопреславски митрополит
    КИРИЛ

†    На САЩ, Канада и Австралия митрополит
    ЙОСИФ

†    Западно- и Средноевропейски митрополит
    СИМЕОН

†    Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

†    Русенски митрополит НЕОФИТ

†    Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ

†    Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

†    Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

†    Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

†    Доростолски митрополит ИЛАРИОН

†    Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

 

Забележка:   По ре­ше­ние на Св. Си­нод то­ва пос­ла­ние да се про­че­те от цър­ков­ния ам­вон на Възкресение Хрис­то­во, 8 април 2007 г.