130 години от обявяването на Руско-турската война

Източник:  БНР

На 24 април се навършват 130 години от обявяването на десетата по ред Руско-турска война, която донася Освобождението на България от петвековно османско владичество

Кризата на Балканите, довела до този акт, започва още през 1875 г. с въстанието в Босна и
Херцеговина. През 1876 г. то е последвано от Априлското
въстание в България. Напрежението в Босна и в България и подкрепата на Русия подтикват Сърбия и Черна гора, намиращи се във васално подчинение на Османската империя, да обявят война на своя сюзерен през юни 1876 г. Междувременно в Европа се надига вълна от обществени протести, предизвикана от жестокостите при потушаването на Априлското въстание. В защита на българите се обявяват личности като Достоевски, Тургенев, Гарибалди, Виктор Юго, Оскар Уайлд.

Всичко това кара Русия и Австро-Унгария да предприемат действия за решаване на възникналата нова Източна криза. На 8 юли 1876 г. канцлерите на двете империи – Александър Горчаков и Гюла Андраши – подписват Райхщадското споразумение, с което договарят сферите си на влияние на Балканите. През есента османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятният сценарий за Санкт-Петербург и Виена. Затова през декември е свикана Цариградската конференция, вече с представители на всички Велики сили. Макар че Османската империя не е представена, на конференцията Великите сили
обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Империята.

Конференцията е прекъсната, защото османското правителство обявява, че е приело конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства, и българите ще се ползват със
същите права, които имат всички османски граждани. Въпреки това Русия остава враждебна към Османската империя, обявявайки, че конституцията е само частично решение. Тя е подтиквана към война
и от Германия, чийто канцлер Ото фон Бисмарк умело подклажда съперничеството между другите Велики сили, подсигурявайки се по-този начин против създаването на антигерманска коалиция.
Чрез тайни дипломатически преговори през януари 1877 г. руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария в бъдещи военни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и
Херцеговина след войната. Отделен секретен англо-руски протокол, подписан в Лондон, пък осигурява на Англия окупацията на остров Кипър.

През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него е предвидено и връщането на Русия на Южна Бесарабия (била под руска власт в периода 1812-1856), в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната.

След като османското правителство отхвърля нов руски проект за реформи в Империята, на 24 април (12 април стар стил) 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. На страната на Русия се включва още и Румъния, която отхвърля васалитета си към Високата порта и обявява независимостта си. Във военните действия активно участва и българското опълчение. Войната завършва с подписването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.