Московската патриаршия и Задграничната църква се обединиха

На тържествено богослужение в храма "Христос Спасител" тази сутрин в присъствието на руския президент Владимир Путин и хиляди вярващи двата разделени клона на руското православие се обединиха.

Преди началото на службата върховните иерарси на двете Църкви – Негово светейшество патриарх Алексий и първоиерархът на Задграничната църква митрополит Лавър подписаха "Акта за канонично общение", който слага край на разделението, продължило 90 години. Двамата обмениха братски целувки с думите: "Христос посреди нас! — И ест, и будет!".

Те се обърнаха към народа в храма с поздравително слово в чест на празника на братското единение. Реч произнесе и президентът Владимир Путин. Той нарече станалото "събитие с всенароден, исторически мащаб и огромно нравствено значение". "Възраждането на църковното единство е най-важното условие за възстановяването на изгубеното единство на целия руски народ, чиято духовна опора винаги е била православната вяра. Навсякъде, където съдбата е отвеждала нашите хора, първата им грижа е било да построят храм", каза той. От своя страна патриарх Алексий изрази вярата си, че възстановяването на църковното единство бележи края на вековните раздори и несъгласия в руското общество след трагичните събития от началото на ХХ век – болшевишката революция и гражданската война.

След това Негово светейшество отслужи Божествена литургия в съслужение с митрополит Лавр и множество архиереи на Московската патриаршия и Задграничната църква. Те се причастиха заедно от една чаша. Царските двери на храма останаха отворени по времето на цялата служба, както се прави на Пасха. Тя се предаваше в пряк ефир по руската телевизия.

Разделението на Руската църква на две части – тази в Русия и тази в емиграция – става по политически причини през 20-те години на ХХ век. След като църковната иерархия в Русия е принудена да подпише декларация за лоялност към съветското правителство, емигрантите отказват да признаят нейната каноничност. Задграничната църква, чието главно седалище първоначално е в Сремски Карловци, Югославия, а след Втората световна война – в Джорданвил, САЩ, обединява най-непримиримите врагове на комунистическия режим. В течение на много години тя дори не признава благодатността на тайнствата на Московската патриаршия. Заема крайно консервативни позиции и по други въпроси, особено за календара и икуменизма. През 80-те години митрополит Виталий прогласява анатема срещу икуменизма като "всеерес". "Задграничниците" са в общение със старостилските общности, в това число и в България.
 
Сред най-известните представители на Задграничната църква са нейният основател митрополит Антоний Храповицки, св. Йоан Шанхайски и известният в България владика Серафим (Соболев), чиито мощи се пазят в криптата на Руската църква в София.

През 90-те години на миналия век Задграничната църква започна да смекчава своите крайни становища. Започна процес на преговори и постепенно сближение на двете Църкви, който доведе най-после и до тяхното обединение. Въпреки това според "Акта за канонично общение" тя ще запази пълната си самостоятелност във вътрешните си дела.