Църквата се кани да проговори пред медиите

Източник: Русе Инфо

Българската православна църква отдавна не говори С хората – тя столетия наред е свикнала да говори НА хората. И като че ли изобщо не се интересува от житието им. Велеречивата мъдрост на свещениците се изчерпва с няколко цитата от евангелието, произнесени от амвона. А там няма нито ред за дрога, СПИН, психология на младенеца, секти и детска престъпност. Максимата "за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи" е в употреба най-вече в православната църква. Години наред хората се питат как именно влязоха в страната и най-страшното – намериха своята незаета ниша, толкова секти и измислени деноминации, които в името на Христа вземат от българите не десятък, а половината от доходите им и при това ги тласкат към самоубийства.

Спомняте си вероятно, че преди две години тук, в Русе, трябваше да се състои минивариант на онази първа и забележителна конференция "Сътрудничество на Църквата и медиите", която събра в София православни от Русия, Сърбия, Гърция и Македония. Поканените журналисти очакваха да чуят отговорите на въпросите защо и докога така с обезверения народ, а отново срещнаха мълчанието на традиционното вероизповедание. За съжаление русенският вариант на диалог между църква и медии се превърна в "другарски съд" и припомняне на лични обиди.

Тогава отец Георги подчерта, че "църквата не бездейства – пренася на света Христос и това е най-голямото, което може да бъде направено", но призна, че е време да се запълнят празнотите между медии и свещенослужители. Е, и? Отец Иван от храма " Св. Възнесение" пък категорично обяви, че журналистите трябва да се отнасят с благоговение към свещениците, които са им духовни наставници. Пак там, в енорийския дом, както наричат залата в попския блок, случаен звън на мобилен телефон провокира о. Марин, който сам се определя като "единствения в галактиката поп-адвокат". Той разказа как преди време "пострадал" от медиите, след като по време на водосвет GSM-ът му изписукал. О. Марин сподели и други свои беди с медиите, които тълкували думите му превратно. По-умни и начетени хора от мен казаха пак в тия пусти медии, че "църквата трябва да влиза чрез индивидуалния авторитет на духовника. Засега това е дефицит." – доц. Георги Лозанов.

Атаките срещу медиите от страна на свещениците продължиха с назидание към стила на писане на дописките и така се породи теологичен спор – "е ли е кочът курбан и защо?". Вестник "Утро" имаше традицията преди всеки църковен празник да описва накратко житието на светеца и да разказва за народните обичаи, свързани с празника. В интерес на истината искахме да сме полезни, а се оказа, че свещеници и служители в митрополията са се надявали в съвременна медия да разпознаят официоза си "Църковен вестник".

Мълчанието на църквата продължава

Защо църквата не се покаже в хубавата си страна, каквото основание й дава вековната традиция? Защото не е възможно да се привлекат вярващите с неразбираем език и със свещеници, които не се интересуват от нищо, дори от разпространението на Христовото благовестие, и са се превърнали единствено в потребители на интересите на вярващите. Защо никой не казва колко и кои свещеници са сред най-редовните клиенти на магазините "Всичко по 1 лев" и именно от там купуват свещи, които после препродават на тройна цена в храмовете? Защо Синодът мълчи за финансовите ревизии и злоупотребите с реставрациите на църкви? Кой всъщност дава право на безпросветни неудачници да са свещенослужители? Църквата има големи възможности, но не прави нищо, освен това да обвинява медиите. Какво друго, освен богохулство, е да се пренебрегва мисионерската задача, която има църквата. Господ Иисус Христос е изпратил апостолите да разпространяват спасителното учение с думите "Идете и научете всички народи." Апостол Павел е пътувал и проповядвал, казвайки "настоявах навреме и ненавреме". Какво щеше да бъде, ако апостолите имаха сегашните технически възможности и въздействие на медиите, може само да си представяме, тъй като апостоли с изпити, но благородни лица и окървавени ходила днес просто липсват."