Нови избори за стари кумири

В какво се превръща политиката – в избор на способни или не особено способни управляващи? Или е наказанието да те управляват тези, на които си се предоверил?

Ако изобщо го сметнем за своя кауза, избирането е досадно задължение, което не винаги има достоен аргумент. За съжаление вече и впечатлителността на гласоподавателя не може да се повлияе от нищо, защото социалните примамки вече не вършат работа и политиката се обезцвети съвсем откъм лидери, личности и изобщо хора, заслужаващи поне малко доверие. И заработи познатият принцип „всички са маскари”, така усладил се на българина, който предпочита вече да не избира от „торбата със запъртъците”. Просто да не участва.

Та какво избираме? Кого избираме? Страхувам се, че не само Деси Слава не знае. Може би и нейните млади фенове не знаят. Защото досегашните избори бяха изборите на хората от средна ръка, средна и над средна възраст. Те, според социологическите проучвания, бяха основен процент от гласоподавателите. Изборът им се влияеше от тяхната психологическа впечатлителност и от съзнанието, че все пак е важно да се гласува. Съзнание, което не успя да трогне младите хора, въпреки постоянните увещания, уверения и дори косвени заплахи: „гласувайте, защото…”

Сред почти ежедневните скандали с високопоставени управляващи, за които медиите съобщават какво ли не, хората вече смятат, че няма защо да гласуват. За Европарламент, за каквото и да е. И наказателен вот няма да има. И тези от „Атака” ги видяхме. На фона на личностния дефицит и все по-бездарната игра на едни и същи алчни властолюбци до припадък ни помпат с еврооптимизъм. Необходим ни е, за да преглътнем тихия ужас, че тези същите нагли хора пак ще ги избираме и пак ще ни управляват. Защото от доказано некачествения човешки материал, с който разполагат нашите партии, сега пък ще си избираме евродепутати. Този избор трябва дори да ни направи щастливи европейци – имаме свободата да го направим, но… няма какво да изберем. Всъщност с какво се занимаваха тези, които избирахме досега – не можем да знаем, защото те преди всичко отсъстваха в Парламента, а когато присъстваха ни правеха свидетели на грандиозен популизъм и безсмислени речи. Извън публичното пространство пък – са се случвали и се случват разни много скандални неща – за които, далеч не за всички, научаваме много късно.

Вече никой не обръща внимание на това, че властимащите говорят за ценности, защото за всички е ясно, че тъкмо на тях най-вече им липсват ценности. За нас, обикновените евроизбиратели, ако се случи и да сме християни, е ясно едно: че отново сме въвлечени в политическата рулетка, но че няма какво добро да изберем – просто избираме по-малката злина. И това е много субективно.

Срещу себе си имаме политически хамелеони, брокери на временни и химерни каузи и високомерни лъжци. Все едни и същи хора, такива, които никой здравомислещ човек не би избрал за свои приятели, но трябва да избира да го управляват. Защото други няма. Разбирам, че с тези разсъждения осъждам себе си на най-обикновена маргинализация, но само се опитвам да бъда честна, нищо друго. Къде сред толкова фарисейство да се намерим, да окрием „своя човек”? А трябва да помислим и за християнските си корени, за душата си и за децата български.

Всъщност – аз обичам Европа. Просто така се получи: политическият оркестър свири толкова фалшиво досега, че никой вече не иска да го слуша, освен самите му участници да си подават един на друг сигналите на своята зла пародия . Те все още не искат да се погледнат отстрани и да разберат, че няма да стигнем дотам, че най-лошото да помислим за добро, защото още съвест ни е останала и тя ни служи дори, понякога…

А иначе – много усилия се хвърлиха, за да бъдем увредени дотам, че само медийни балони и истерични лозунги да харесваме. Далеч съм от мисълта, че българският избирател е предразположен сам безогледно и винаги да си създава кумири, за които да гласува без да мисли. Все си мисля, че медиите са натоварени с тази нелека задача и не скъпят всичките си там медийни играчки, рейтинги, анкети и внушения, за да получат това, за което системно ни програмират.

Но е вярно, че склонен към създаване на кумири и тяхното обслужване е онзи, който се е отдалечил от Бога. Нека се върнем! И можем да сме сигурни, че ще престанем да повтаряме грешките си, ще спрем да се храним с илюзии и ще заобичаме истината.