Какво ни остана след иконите?

Много хора се стекоха и поклониха на трите големи български светини: чудотворните образи на Божията Майка от Бачковския, Троянския и Рилския манастири, събрани заедно на едно място за първи път. Още повече хора осмислят значението на това събитие за нас в този момент. Отворихме ли сърцата си, станахме ли по-добри, променихме ли се след като срещнахме милващия взор на Пресвета Богородица? Такива и много други въпроси ни подтикнаха да се обърнем към софийски свещеници, които присъстваха и участваха в небивалото духовно тържество. Ето какво споделиха те пред екипа на „Православие БГ” след заминаването на светините.

Отец Николай от храм „ Св. Богородица Животворящ Източник”:

Всяка икона е чудотворна. И съвсем не е истина твърдението, че има само шест чудодейни образа в България. Почти във всеки храм има икона, която е известна с особената си помощ при искрена молитва. Вярата прави всичко. Силната вяра се придобива и различните църковни треби, светите Тайнства на Църквата усилват вярата. Чудесата стават, когато няма съмнение в Божията подкрепа. Наскоро излъчваха по телевизията репортаж от русенско село, в което икона на света Богородица започнала да мироточи. Това миро изцелило болно дете. Божията помощ е навсякъде и не са необходими големи усилия, Бог знае какво можем ние, затова не иска много от нас. Но ни е нужна вяра и тогава, каквото поискаме, получаваме.

Отец Кирил Попов от старинния храм „Свети Николай Мирликийски чудотворец”, в близост до Софийска Митрополия:

– Отец Кирил, промени ли ни с нещо идването на трите чудотворни икони на Пресвета Богородица през изминалата седмица?

Всичко е Божий промисъл. Бог се грижи за нас, затова дойде света Богородица. Някои хора казваха, че в това събитие се прокрадва политика. Вероятно говорят така, защото много политици са се заели с добрия изход на процеса в Либия. Но трябва да разсъждаваме и като християни: нали трябва да се молим един за друг. Наши сънародници са затворени в Либия. Трябва да им помогнем, изобщо, трябва да си помагаме. Къде е тук политиката? – Това са толкова големи светини! И да е имало политика, накрая е останала вярата, преклонението пред едни от най-големите светини на България, събрани заедно за първи път.
От такова раздвижване отдавна имахме нужда и ще бъде много хубаво, ако такива поклонения има по-често.
Убеден съм, че всеки храм, или обител имат чудотворен образ, известен на хората, които редовно идват на служби. В нашата църква, например, чудотворна е иконата на свети Николай Мирликийски. Много хора идват от други енории, за да се поклонят и помолят. Но въпреки това си мисля, че малко хора знаят за нашата чудотворна икона.

– Как ще коментирате факта, че Европейския съюз не предвижда в Конституцията на обединена Европа да се споменава Бог и християнските корени на Европа? Смятате ли, че България ще съумее да се опази от всеобщата секуларизация след влизането си в постхристиянска Европа?

– Това, че политиците не приемат да изтъкнат християнските корени на Европа не означава, че Европа не е християнска. Нека те си носят своята отговорност за това, което вършат. За жалост, ние, българите лесно се подвеждаме. В крайна сметка, на това се надявам, в момент на изпитания, се сещаме за Бога. А това, че някой не желае да се спаси, какво можем да направим. Бог е оставил начовека право на избор. Той не се намесва и не ни води насила към доброто. Да се спаси нечия душа – това ни е дълг. Защото чрез другите спасяваме и себе си. Но ако не иска – тъжно е, но нека всеки реши и избере.

Отец Владимир от храм „Св. св. Кирил и Методий” в Красно село:

– Променихме се малко. Но дали за дълго? На нас чудесата само ни правят впечатление. Искаме чудеса. Трябва да бъдем и верни, не само да чакаме чудо. Трябва да идваме в храма. Така ще пречупим себе си, ще се променим. Тези поклонения показват, все пак, че има важни неща, които ни вълнуват. Някак хубаво е да го осъзнаем ида го видим. Бог ни помага да обичаме истинските неща. Бог ни води при Себе Си.

Отец Иван от храм ”Рождество Богородично”, ж. к. „Лагера”:

– Човек се смирява пред светинята. Какво друго му остава. Дори да е скептичен, пак проумява, че се е изправил пред нещо необяснимо и голямо. И добро, толкова добро, че не може да го побере. Това е Божията Майка. Тя е толкова любяща, че приема с отворени обятия всички и ги променя. А мисля, че българинът се впечатлява и умилява. Има трепет у хората, които се покланят на чудотворните икони. Сърцето им се пробужда – животът ни всеки час ни прави коравосърдечни, а Божията Майка ни умиротворява така, както само Тя може – с Майчина любов и ласка.