Навършват се 285 години от рождението на преподобни Паисий Хилендарски

През 2007 година се изпълват 285 години от рождението на Първовъзрожденеца преподобни Паисий Хилендарски, 245 г. от написването на „История славянобългарска” и 45 години от канонизацията на будителя.

Преподобният Паисий, игумен Хилендарски е ярко светило, което Божията благодат запалва в Българската Православна църква. Авторът на „История Славянобългарска” за кратко съумява да разбуди народностното чувство и да напомни, че истинската история на българите като народ е свързана с българската святост. Свети Паисий Хилендарски извисява своя духовен ръст не само над историческото си време, но и извън географските граници на родината. Тъкмо неговата призивност за пробуда на народната свяст потвърждава историческата истина за България и поставя страната ни, заличена за векове на европейската карта отново в подобаващите й измерения като държава и народ. Монахът от Света гора напомня на всички за българското самосъзнание, за достойнството и равноправието ни сред  другите страни и народи.

Както никога досега е нужно да се уповаваме на посланията, които отправя към нас преподобни Паисий Хилендарски, за да опазим своята вяра, род и език. Нима може да бъде уважаван и равнопоставен човек, който се отказва от своята идентичност, т. е. – същността си?! Още повече, това се отнася за дадена държава и народ, които имат своето благословено и славно летоброене.

През ноември 1999 г. дори бившият американски президент Бил Клинтън, при посещението си в България, в речта си пред храм – паметник „Св. Александър Невски” цитира преп. Паисий Хилендарски: „О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…!”

Сегашното и бъдните поколения ще се покланят с благоговение пред блажената памет на преподобния Паисий Хилендарски и тази почит към родолюбивия му живот и дело трябва да бъде нещо, към което да се стремим и учим децата си занапред. Българската Православна църква отбелязва на 19 юни, на празника на преп. Паисий Велики и паметта на преп. Паисий Български. И както Бог милува всички хора и ги приканва към мир, истина и братолюбие, така и светиите Му непрекъснато се молят пред Него за доброто, благоденствието и благополучието на целия свят и народа си. Преподобни Паисий Хилендарски, със своята „История славянобългарска” е изпълнил по съвършен начин Божията заповед за любов към ближния – той е показал любовта си към своя народ със своето слово и с живота си.

Преподобни Паисий е светец на нашата църква, затова е разумно всички духовни средища на образованието и културата, които носят името му да се преименуват според неговата канонизация и да се казват: ”Свети Паисий Хилендарски”. Техният  брой е голям. Почти всички се наричат „Отец Паисий”, някои от тях – „Паисий Хилендарски”. Такъв е случаят с Пловдивски университет. В тази връзка искам да спомена мнението на проф. Иван Желев от дирекция „Вероизповедания”, който отбелязва, че трябва да се прекрати порочната практика от наименованията на образователни и културни институти, наречени на български светци, да се премахва определението „Свети”, за да не се омаловажава значението им като църковни дейци и бележити личности на България.

Българският народ е наричал отец Паисий светец, когато той е разпространявал своята малка, безценна книга.

Преименуването на общински училища е регламентирано от страна на МОН с чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от  ППЗНП. В тази връзка, не е неправилно училища, читалища и университети да приложат този документ. Наистина, много хора още не знаят, че йеромонах Паисий Хилендарски е канонизиран на 26 юни 1962 г., но сега,  във време на духовна деградация, моето горещо желание и надежда е Българският парламент да приеме такова законодателно решение, което да даде държавническо признание на светостта му.

Това ще бъде обединителен акт за всички българи около идеята за достойна и суверенна България. Преподобни Паисий Хилендарски е радетел за такава България.