Архимандрит Викентий: Искайте и ще ви се даде

Архимандрит Викентий е сред най-ревностните и усърдни служители на Господ и родното православие в Ловчанската епархия. Негово Високопреподобие е роден в Ловеч през 1969 г. Завършва средно образование в местното СПТУ по КБУ през 1987 г., а след като изпълнява воинския си дълг към отечеството, постъпва в СДС "Св. Йоан Рилски". На 14.07.1990 г. е в Чекотинския манастир "Св. арх. Михаил" под духовното ръководство на архимандрит Генадий /б.а.-днес Мелнишки епископ и игумен на Троянски монастир Генадий/, където приема монашество от ръцете на Ловчанския приснопаметен митрополит Григорий. От Чекотинския монастир е изпратен на стаж в Троянската обител, подвизава се и 6 месеца в Дряновския манастир през 1992 г. От 01.11. 1992 г. до 10.07.1994 г. е игумен на Гложенския монастир. В същото време през 1994-а завършва Духовната Академия. И отново е на духовно служение сред троянските калугери, където остава до 01.06.2000г. От 01.02.2003 е назначен за председател на Църковното настоятелство при храм "Св.Неделя" в Ловеч, поверяват му да завежда като енорийски свещеник и още 5 села в Ловешко.

– Ваше Високопреподобие, 17 години в лоното на Българската Православна Църква – много или малко са те?

– Ден или една година е много относително понятие. Така че много или малко, всеки си носи кръста, който му е отреден.

– Служението Ви на Господ съвпадна с драматични изпитания и за Църквата ни, и за държавата ни? На какво устоя Ловчанската епархия през тези 17 лета?

– Да, Светата Църква изпита големи трудности през 90 години на миналия век. Беше разкъсвана и раздирана от всякъде, но "портите адови не можаха да и надделеят", както се казва в Светото Евангелие. Относно нашата епархия имаше големи разногласия, всеки искаше да граби с пълни шепи, това, което не е трупал. Дядо Григорий, беше почти отпаднал, мъчеха се да го преборят всячески, но той отстояваше позицията на Светите канони и задълженията си на митрополит на древния град Ловеч.

– През 90-те години на 20 век атаките срещу БПЦ целяха разединението й, днес враговете й като че ли се опитват да я унизят, саботирайки по всички възможно начини възстановяването на имотите й, а оттам и възможността тя да обгрижва в пълнота миряните си?

– Да, имате право… Държавните институции все още не искат да проумеят, че благодарение на Православната ни Църква, ние днес сме нация и държава, защото Църквата е "стълб и крепило на истината".

– Вие сте енорийски свещеник и председател на църковните настоятелства на църкви в Ловешко. Разполагат ли те с една или друга собственост?

– За съжаление църковните настоятелства, на които аз съм председател, не разполагат с никаква собственост, имам предвид земя, гори и тн. Може би са имали някакви имоти, но, сега за сега, няма никакви документи, които да доказват това.

– Кой бави въвеждането на вероучението в българските училища?

– Хубав въпрос. Кое бави въвеждането на вероучението? Може би самата система на самото министерство и пак ще кажа – държавните институции. В нашия град вероучение се преподава само в едно училище и то на малките ученици. Трудно е да се започне нещо, което е било забранявано през "оня" период. Може би като Мойсея трябва да изминат 40 години, за да се осъзнае нуждата от този духовен глад…

– Какво губят подрастващите поколения от това протакане?

– За това какво те губят, може да се добие ясна представа като се има предвид кои печелят от нормативното и повсеместно въвеждане на вероучение у нас. Тук печеливши са наркобизнесът, проституцията и т.н. А това е така, понеже я няма вярата, която ни е нужна, за да бъдем истински православни християни. Всеки се интересува от Бога и храма, само когато изпита някаква нужда, но това не е добрият християнин. Истинският човек живее с Бога и вярата в Него, той ходи на богослужение, живее с болката на другия, присъства и взима активно участие, според своите сили и възможности в духовния живот на своята енория. И мисли първо за другия, след това за себе си, ето това трябва да е истинският православен човек.

– През пролетта някои митрополии бяха в невъзможност да плащат заплати на духовниците си. Тази криза засегна ли и колко Ловчанската епархия?

– За другите митрополии не мога да говоря, относно нашата, то редовно получаваме своите заплати, но това е благодарение на непрестанния труд и грижи, които се полагат за приобщаването на все повече и повече хора към църквата Христова, защото тя е обществото от вярващи в Него, чрез Когото ние живеем и дишаме.

– Положението днес?

– Трудно е. Държатата отпуска някакви минимални помощи за "козметични" ремонти, а не за цялостен и ние се мъчим по някакъв начин да оцелеем.

– Вие сте добър познавач и на църковния поръдяк, и живот в съседна Гърция. Може ли да говорим за определени допирни точки между двете православни църкви най-вече по отношение на държавата към църквата и обратното?

– Вижте, в съседна Гърция положението е съвсем друго, там всички църковни служители са държавни, т.е., държавата им изплаща заплатите, които са около 1000 евро, осигуровките и т.н, а при нас сме на пълна самоиздръжка, сиреч, това, което ще изкара дадено църковно настоятелтсво, това и ще получи енорийският свещеник за месеца. В Закона за вероизповеданията чл. 21, ал. 3 казва, че "Държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции и техните местни поделения право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общинския бюджет," Надали обаче някоя община до сега е давала или ако има, това са единични случай. Ето, виждате за какво говорим… В братска православна Румъния свещениците получават 70 % от своите заплати също от държавата. С една дума и в двете страни държата се грижи да има силна и стабилна Църква, понеже това е от важно значение за найния просперитет и стабилност.

– От 2-3 години насам ловешкият храм "Св. Неделя" е в центъра на вниманието на ред медии с чудотворните си икони. С право или не?

– Председател съм на храма от 01.02.2003 година, когато приех храма в неделен ден и на празници идваха съвсем малко хора, единици, а сега, слава Богу, са десетки. Скоро отмина и храмовият ни празник, имаше вярваши дошли от Плевен, Габрово и дори от Варна. Сами виждаме какво прави вярата на хората и как те сами се приближават и търсят упората в Бога. Храмът е много посещаван от учениците и студентите, на които е помагнала нашата духовна закрилница Света Неделя, ние обаче получаваме всичко от Бога, според вярата си и според какво Му даваме ние самите.

– Вашето благословение към ловчанлии?

– Нека нашите съграждани да имат вяра и упование в Бога и църквата Му, да са по-ревностни и усърдни в молитвите си и да вярват, че всичко "което поискат с молитва и вяра, ще им бъде дадено".