Господи, спаси ме!
Св. Евангелист Матей ни възвестява, че след чудното нахранване на около 5000 мъже, без жените и децата им само с пет хляба и две риби, Господ Иисус Христос заповядал на учениците Си да влязат в кораба и да отплават към другата страна на морето преди Той да иде пак при тях. Той разпуснал народа и се възкачил на планината, за да се помоли насаме.
Там Господ останал Сам до късна нощ. Учениците пък били подложени на изпитание далеч от сушата от силния противен вятър и вълните, които заливали кораба. А в четвърта нощна стража Той дошъл при тях, ходейки по морето. Учениците Го видели, помислили Го за призрак и се разтреперили, и извикали от страх. Иисус веднага заговорил и им казал: Дерзайте, Аз съм, не се страхувайте!( Мт. 14: 27) А Петър Му отговорил и казал: Господи, ако си Ти, нареди ми да дойда при Тебе по водата. Той пък казал: Ела! (там, ст.29) И Петъл слязъл от кораба, тръгнал по водата и дошъл при Иисус, но погледнал към силния вътър и се уплашил. И почнал да потъва. Извикал: Господи, спаси ме!(ст.30) И веднага Иисус протегнал ръката Си и го хванал, и му казва: Маловерецо, защо се усъмни?(ст.31) А щом се качили на кораба, вятърът престанал. Учениците пък Му се поклонили и казали: Наистина си Божият Син! (ст.33)
Евангелистът ни разкрива безпределната любов на Сина Божий към всички – към народа, когото нахранил със словото Си и с петте хляба и двете риби. Към учениците Си, като ги научил на търпение и на молитва към Бога по време на бурята. Към Петър, който се уплашил и се усъмнил в Господа и/или в Неговата заповед Ела!(ст.29) Той веднага прострял ръката Си и го спасил. Благия укор към Петър Маловерецо, защо се усъмни? Спасителят отправя и към нас, когато забравяме, че само Той може да ни спаси в житейското море от изкушения, заблуди, грехове и съблазни. Петър се усъмнил за миг, уплашен от вятъра, и може би помислил Господа за призрак или пък, че Господ не е всесилен и не може да го спаси от страшните вълни. И ние сме маловерци, когато се усъмним в Божеството или в Човечеството на Иисус Христос, когато се усъмним в Неговото слово – Стария и Новия Завет, когато проявим съмнение дори само в една Негова заповед. Тогава и ние почваме да потъваме в морето на греха! Но дори тогава Господ е до нас и ни протяга спасителната Си ръка, само и само да викнем и ние като Петър: ГОСПОДИ, СПАСИ МЕ!
Господ Иисус разпростря доброволно ръцете Си на кръста, проля кръвта Си само от любов към всички, защото желае спасението на всички! Как обаче Му благодарим за всичко?! Приемаме ли всеки ден насъщния Хляб – Тялото Христово и словото Божие –светата Библия? Приемаме ли Тялото и Кръвта Христови с чисто сърце – единственото условие за причастие според св. Ап. Павел и св. Йоан Златоуст? Обичаме ли Господа от все сърце – готови ли сме да умрем за Него? Обичаме ли ближния като себе си, а врага…?
ГОСПОДИ, СПАСИ НИ!
ГОСПОДИ, СПАСИ НИ!
Следвайте ни