Муун – един безотговорен поглед към темата

Ще идва Муун в България. Тези дни.

Напрежението се сгъстява и медии, интелектуалци, институции – изобщо всеки, който малко от малко се е почувствал отговорен за духовното здраве на българина, предупреждава, разяснява и изразява безпокойство. Тревогата расте, но расте и нашата готовност да се изправим като сплотено общество срещу заплахата с корейски произход.

Аз също станах част от това общественополезно дело, защото дори тази сутрин подготвих и публикувах информация за сектата и очакванията, свързани с визитата на Муун в България. И точно докато правех това, се запитах дали е адекватно подобно поведение. Стана ми чак малко смешно, почти като при деликатния коментар на шефа на Ветеринарно-медицинския институт, че да отцепиш за няколко часа центъра на София и да пратиш екип в скафандри да прибере едно умряло пиле от Витошка – „не са адекватно предприети мерки”.

Разбира се, сектата на Муун не е умряло пиле; много си е жива даже, ако се съди по информациите в медиите. Въпросът е дали си струва толкова да се шуми около този факт. С цялата своя самопровъзгласена „божественост”, с комичната бутафория около масовите сватби и духовните си грижи за новобрачните, с парите и влиянието си – Муун е един напълно откровен манипулатор и мошеник, с каквито хората се срещат ежедневно. Е, може би калибърът е малко по-голям, но разликата не е в качеството…

Та мисълта ми е – защо изведнъж фокусирахме цялото си внимание върху тази фигура, а обществениците в надпревара изсипват изобличения върху нея – сякаш не е ясно че огромна роля за популярността на Муун и сектата му има именно подобен PR. Нещо друго: „народът-дете”, (не е мой изразът, а на Красимир Крумов) не слуша подобни предупреждения. Предупреждението „Не!” само засилва интереса. Той по-скоро си мисли: „Ако е хубаво – няма да ни поканят; ще го пазят за себе си. Ако е лошо – може и да го похвалят…”. И това не е съвсем лишено от смисъл съображение.

„Защо?” е въпросът, на който всички загрижени предупреждения не отговарят, или не отговарят искрено. Ако Муун е опасен, защото кара хората да правят странни неща и разчита да ги убеди да му плащат за това – човек се пита защо толкова се тревожат интелектуалци и общественици. Нали в крайна сметка всеки своите си пари ще му дава… Пък и в България те лъжат за твоя сметка на всяка крачка, при това съвсем „законно” и чрез нарочно създадени институции и органи… Откъде изведнъж тези притеснения?!

Ако причината за предупрежденията е друга – че Муун се представя за бог и че църквата му не е истинска църква, и всички се тревожат за това – излиза, че тези „всички” в обществото ни (дори прокуратурата би се включила) се тревожат за отношенията ни с Бога и се грижат да бъдат в истинската църква. Но това не е така. И масовата аудитория, към която са насочени тези предупреждения, го знае. Ето къде ми се струва, че се самоопровергава цялата тази безпримерна грижа за противопоставяне на сектантските влияния в България. Ще се противопоставим – добре. А после какво?

Не помня къде съм чела, че касиерите в банките, за да се научат да разпознават истинските от фалшивите пари, трябва дълго време да броят само истински банкноти. За да откриват фалшивите пари, трябва да развият усет за истинските. Не обратното.

Метафорично казано в нашия случай: няма смисъл да изучаваш една фалшива банкнота, ако те са цял куп и ако никога не си докосвал истинска – наложи ли ти се да направиш избор, трудно ще бъде да не сгрешиш.