Международният научен симпозиум “Св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски”

Източник: Ecumenical Patriarchate

Комюнике на Вселенската патриаршия

С благословението на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей и под неговия патронаж от 13 до 18 септември 2007 г. се проведе Международен научен симпозиум в Града на Вселенския престол на тема “Св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски” по повод 1600-годишнината от смъртта му (407 г./2007 г.).

Международният симпозиум беше посетен от представители на Православните църкви на Александрия, Антиохия, Йерусалим, Русия, Сърбия, Румъния, Грузия, Кипър, Гърция, Полша, Албания, Чехия и Словакия, Финландия и Естония, както и на богословските факултети, школи и институти на Атина, Солун, Санкт Петербург, “Свети Кръст” в Бостън, “Св. Сергий” в Париж, Шамбези в Швейцария, Мюнхен в Германия, Букурещ, Сибиу и Яш в Румъния, “Св. Климент Охридскки” в София и Йоенсу във Финландия, а също и официална делегация от Света гора, Атон.

За участие в научния симпозиум бяха поканени около 80 учени, изследователи на живота, литературното творчество и църковното служение на този велик отец и вселенски учител на Църквата. Тези учени, идващи не само от Православната църква, но също и от други християнски църкви, показаха чрез своите ерудирани и специализирани лекции и чрез своето участие в дискусиите неоценимия принос и историческа ценност на апостолския пример и богословско свидетелство на този прославен свети отец не само за Вселенския престол или Православната църква, но и за всички християнски църкви по целия свят.

Негово Всесветейшество Вселенският патриарх обяви откриването на работата на Научния симпозиум на Божествената литургия за празника Въздвижение на честния Кръст в светата Патриаршеска църква във Фенер чрез една вдъхновена празнична проповед за особеното значение на честванията на тази годишнина:

“Ние считаме за най-голяма чест и благословение това, че св. Иоан Златоуст е наш предшественик на Катедрата на този Вселенски престол, Нови Рим… Следователно ние сме приемник на този блажен светител в управлението на тази църква и същевременно на цялата вселена на Православната църква посредством служение и кенотично приношение. Тези неща включват утвърждаване на стабилността на този Престол, който дава благословения за всички и е пример за нас… Ние се удивляваме на многообразието на тези духовни дарове, изучавайки свещените му творения, и прославяме нашия Бог в Троица, Който така прослави човешкия род… Като око на цялата вселена, той се грижеше всички народи “да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4) и затова организираше мисионерски начинания в земите на готи, скити, келти, персийци и финикийци. Той наистина беше едно голямо и бдящо око за целия свят. Този дълбоко вдъхновен мъж се потруди много за всички хора, живеещи във всички краища на земята, та да познаят истината, а именно Христос, за да могат да се наслаждават на съкровището на Неговата доброта и любяща благост.”

Работата на Симпозиума се проведе на пленарни заседания под председателството на Негово Високопреосвещенство митрополит Генадий Сасимски. Участниците в Симпозиума присъстваха на Божествена литургия в неделя, 16-ти септември, на празника на св. вмчца Евфимия в Патриаршеския катедрален храм и бяха гостоприемно посрещнати от Църквата-майка, а също имаха възможността да посетят “Света София”, манастира Хора, музеите и други археологически забележителности на Града.

Презентациите проектираха широкото влияние на личността и делото на светеца не само в Православната църква, но също и в богословските традиции на Запада и на древните дохалкидонски източни църкви (Коптска, Сирийска и пр.), както се заключава от ръкописната традиция и съответната богословска литература.

В този дух презентациите, подредени по тематични единици, и включването на участниците в Симпозиума разкриха значими аспекти от изключителната духовна личност на Златоустия, уникалния синтез на посланието на богословието и тайната на Църквата, както и образцовия апостолски модел на цялата му църковна дякония от пещерите на антиохийската пустиня през Константинополския престол до смъртта му в изгнание.

И така чрез словата и дискусиите се постави ударение върху богатите духовни харизми, дарени от Бога, най-високата светска и църковна образованост, хармоничното съчетание на аскетическа духовност и литургичен опит, съ-съществуването на пастирското служение и свидетелството на вярата за онези, които са наблизо, и онези, които са далеч, вселенското и историческо сияние на неговата личност, засвидетелствано в съвестта, богословието и изкуството на Църквата на Изток и Запад, надлежната защита на единството на Църквата на поместно и вселенско ниво в истината на вярата и във връзката на любовта. Беше подчертано също бележитото служение на “Първия” (“Primus”) в общението на поместните църкви; неразривната връзка на еклисиологията с христологията и пневматологията и проявлението на тайната на Църквата и на единството на църковното тяло в божествената Евхаристия и в целия светотайнствен опит. Освен това беше подчертана голямата отговорност на пастирите за формирането и спасението на Божия народ, точното съблюдаване на каноничния ред и синодалната превенция и излекуване на сериозните църковни проблеми, незаспиващата грижа за завръщането на схизматиците в лоното на Църквата чрез богословски диалог в любов и в истина, и продължението на Господнята трапеза в света чрез човеколюбиви дела, насочени към всички.

Вселенският патриарх закри работата на Симпозиума, като каза, че “животът на светия Златоуст за нас е твърда основа на нашата надежда за преобразяване на нашия живот в един неразрушим и богоподобен живот” и изказа своята благодарност към всички за тяхното участие и принос за постигането на целите на симпозиума.