Успението на св. Йоан Богослов – или за любовта

След Възнесение Господне апостолът живее в Йерусалим, заедно с другите ученици, а на Петдесетница приемат благодатните дарове на Светия Дух. Там св. Йоан проповядва словото Божие до успението на св. Богородица, след това се отправя заедно с ученика си Пpохоp към Мала Азия и се установява в гр. Ефес, където успява да организира и заздрави основаната по-рано от ап. Павел християнска църковна община. Когато силите му го напускали той все по-често повтарял думите: "Деца, обичайте се един друг". На въпроса защо все тези думи казва евангелистът отговаря: "Защото в изпълнението на това се заключва всичко. Който изпълни тая заповед, той е изпълнил целия Божий закон". След смъртта на възлюбения Христов ученик в гр. Ефес името му остава живо и незаличимо в паметта на човечеството. И днес тамошното турско население нарича едно близко до развалините на славния някога малоазийски град селце Айя селюк, което ще рече св. Йоан.

 

Св. Йоан Богослов ни остави Евангелието, три свои послания и Откровението или Апокалипсиса. Озарен от божественото вдъхновение, той със своя проницателен ум, подобно на орел се издига над облаците, да прозре битието на Бога и Неговото Слово и да изрази това с известните на всички думи: "В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото". Знаменателни думи, връх в богословското умозрение. С тях светите братя Кирил и Методий начеват своята просветителска дейност, с тях започва българското писмено слово, за което свидетелстват старобългарските писмени паметници.

В своите боговдъхновени творби св. Йоан издига преди всичко любовта – тази най-мощна стихия на човешкия дух. Любовта като чиста, безкористна и саможеpтвена е малко позната на античния свят. Бог е любов и именно това е основата на християнската нравственост и богопознанието. Естеството на любовта е такова чувство, че само този, който е способен да обича може да разбере любящия. Понеже Бог е любов, за да Го познаем нужно е преди всичко да Го обичаме. Любовта към Бога предполага и любов към ближния, защото: "Който каже, че обича Бога, а мрази брата си е лъжец, защото този който не обича брата си, когото вижда, как може да обича Бога, когото не е видял".

Когато празнуваме паметта на любимия Христов ученик, нека стопляме сърцата си с пламъка на любовта, за която ни говори той, защото без любов няма истински щастлив живот. Ако сърцето ни наистина е символ на любов, нека го изпълним с любовта и тогава животът ни ще се промени, ще стане по-радостен и по-светъл, защото ние ще намерим смисъла му в любовта към Бога и към ближния. Не случайно испанският философ Мигел де Унамуно казва: "Бог е във всеки един дотолкова, доколкото всеки един Го чувства и Го обича. Бог е любовта, която спасява".