Открито писмо

Чета с голям интерес вестник Православие.БГ. Благодаря ви, че ми го изпращате. Изповядвам, че бях твърде огорчен от поместеното „Открито писмо” в бр. 38 от 2 ноември 2007 г. Не че съм похуленият „главен герой” в него, но поради начина, по който си позволихте да поместите писанията на уважавания от мен архимандрит доц. д-р Павел, брат в Христа и съслужител.

Според Вас, не трябваше ли да проучите предварително как съм се оказал на това честване, в качеството на какъв и най-елементарното – какво съм казал толкова осъдително, според автора на писмото, та с лека ръка да бъде санкциониран един православен български архиерей? В случая не браня себе си. Разбирате ли какво защитавам?

Ако още се интересувате от случая, мое смирение бе поканен на едно вълнуващо родолюбиво тържество, посветено на 95-тата годишнина от Балканската война, на което видимо съм говорил развълнуван поради факта, че моят роден край Родопите са освободени от турско робство именно през тази героична Освободителна война – 1912 година. Естествено, не пропуснах да подчертая и подвига на българския офицер Петър Димков, шест пъти смъртно раняван, но оцелял, за да продължи в мирно време своето хуманно дело – да лекува безвъзмездно страдащите люде. Тук изобщо не е ставало дума за неговите верски убеждения, защото никой не спомена за това, освен, че е роден и възпитан в православно свещеническо семейство. А това бе достатъчно! И ако самият аз не съм знаел или подозирал за някакви отклонения, прощавайте за моето невежество. В случая право на присъда има само Праведният Съдия!

Във връзка с „Писмото” ми се обаждат от различни православни страни с недоумение и съчувствие.

Моля да приемете моята благодарност за този „горчив подарък” във връзка с моето скромно честване – 75 годишна възраст и 20 години Видински митрополит.

Слава Богу за всичко!
С благословение и обич в Господа,

+Видински митрополит Дометиан
П.П. Настоятелно моля това „Открито писмо” да бъде публикувано в следващия брой на вестник Православие.БГ.