Слово към родителите
Децата и светците са на границата между царството на битието и сянката на небитието.
Няма родители на земята. Родителят е на Небето. На земята има само настойници; и това е голяма чест.
По-щастлив от вас ще е онзи, който изобщо не се е раждал и комуто нищо не е било поверявано, ако грижите ви са съблазън и убийство на душата.
Защо се радвате на децата, щом не смятате да ги пазите като небесни ангели? Защо плачете, когато ви оставят рано и побегнат при ангелите? На чуждо сте се радвали и за чуждо плачете.
Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще извърши всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.
Грижете се за чуждото имущество повече, отколкото за своето, и наградата ви ще бъде неизмерима.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове.
Децата и светците се държат за Теб, Господи мой, останалите се бунтуват срещу Теб. Децата и светците са Твоето изпитание за света.
Пази се, душо моя, пази се и не съгрешавай.