Eгипет между миналото и бъдещето

Утринният трафик в Кайро е кошмарен, с многочасови тягостни задръствания, в които автобусът пъпли като охлюв. Най-сетне напускаме чертите на града. Край пътя прелитат хиляди рекламни табла, поставени на всяка крачка. Египтяните строят нови градове извън пренаситената долина на Нил и пустинята постепенно се завоюва. В нея може да расте всичко, ако се полива.

Първият манастир е наименован на преп. Макарий Египетски – един от духовните исполини на ІV в. В началото на V в. манастирът е разорен от бедуини, а по-късно става коптски. Коптите се отделят от Православната църква, защото смятат, че Христос имал само една (божествена) природа, а не две (божествена и човешка). Днес те наброяват 58 милиона по целия свят, а в самия Египет са около 11 милиона. Самата обител е разположена сред огромна градина, засадена с палми, маслини, лозя и пр. В нея живеят 130 монаси и 700 работници, всички мъже. Тук също действа печатница, която публикува книги на арабски и английски език. Водата за пиене и поливане се вади от артезиански кладенци с дълбочина 100 м.

Манастир "Св. Макарий Египетски"

Главният храм е посветен на патрона на манастира св. Макарий. По библейски обичай при влизане в коптските църкви хората се събуват, както в джамиите. Храмът има три олтара, като високите иконостаси са изцяло дърворезбени. Икони и фрески няма. Литургическите книги са на два езика – коптски и арабски, но се служи само на арабски в 4 часа сутринта и 18 часа вечерта. Пее се твърде монотонно, като се използват някои инструменти – цимбали и барабани. Тук се поклонихме на мощите на св. пророк Елисей, св. Йоан Кръстител, св. Макарий. Втората църква е назована на 49 монаси, убити от номади през 449 г. Интересна особеност в много църкви и джамии са окачените щраусови яйца, които символизират съсредоточаването по време на молитва. Третата църква е на копския светец Схейрун. Обиколката завърши в добре обзаведения магазин на манастира.

Следващият манастир беше на св. Бишой, който също се подвизава през ІV в. Той е ученик на св. Памво и съученик на св. Йоан Колов (Къси). Христос му се явява два пъти – когато мие нозете на един странник и открива на тях раните от гвоздеите и когато, подобно на св. Христофор, трябва да пренесе старец през Нил. Манастирът е унищожаван досега четири пъти, но е оцелял. В него живеят 161 монаси и 200 работници. Включва осем църкви и резиденцията на коптския патриарх Шенуда ІІІ. В църквата "Св. Бишой" прави впечатление зиданият иконостас с два реда стенописни изображения. Тук се почитат мощите на патрона в отделен кивот. Зад олтара е разположен параклис, посветен на старозаветния патриарх Вениамин, от чийто род е и апостол Павел. Украсен е от фрески от ІХ век, а дървеният иконостас е издържан в ислямски стил. В трапезарията монасите ни дадоха скромен обед – чер хляб, зрял боб, халва и маджун, какъвто не бях вкусвал от дете.

Третият манастир "Суриан" ("Сирийски") се е родил от "Св. Бишой". Основан е през ІV в., а по-късно тук обитават сирийски иноци. В църквата, която се реставрира от Холандия, са запазени ценни фрески от VІІ и Х в. Тъй като коптското изкуство се отделя от византийското, то замръзва в развитието си и е доста по-примитивно. От храма през коридор се отива в старата трапезария, където около масата са поставени реалистични фигури на монаси от картон.

Четвъртият манастир "Ел Барамус" пази мощите на един монах-етиопец от ІV в. – св. Мойсей Мурин. Но той отказа да ни приеме, защото посетители се допускат само в събота и неделя. Използвахме случая, за да отидем в друг манастир "Св. Мина", който е близо до Александрия. Той е построен през 60-те години от предишния патриарх Кирил VІ с дарения на богатите копски търговци, пръснати по целия свят. Манастир за епикурейци, а не за аскети – огромен, пищен, модерен, облян от неонови светлини. Най-голямото му съкровище обаче са мощите на св. мъченик Мина, на които се поклонихме.

Манастир "Св. Мина"