Eгипет между миналото и бъдещето
Пътепис (част 3)
Третият ден от нашето пътуване из Египет се изчерпва с една дума – Александрия. Ние пристигнахме в града още вечерта и се настанихме в хотел с англоимперското име "Риджънси", разположен на крайморския булевард с френското име "Корниш".
Този булевард се простира на цели 32 км. Надеждата ни, че ще отпочинем, беше спукана като панаирджийски балон. На последния 12-и етаж вилнееше сватба с оркестър, от който се тресеше целият хотел. Очаквахме да спрат поне за малко и да се кланят на Аллаха, но тази нощ богът им се казваше "кьочек". Подпухнали като пияници, сутринта едва се надигнахме, за да разгледаме града.
Крайбрежният булевард "Корниш"
Сбъдна се една от мечтите на живота ми – да видя Александрия. На нейно място в древност съществува рибарското селище Ракотис, което сега е потънало в морето. Основана през 334 г. пр. Хр. от македонския владетел, който й дава името си, Александрия съперничи на Рим по население, богатство и влияние. При Птолемеите Библията е преведена тук на гръцки език. В Александрия се намира прочутият фар – едно от седемте чудеса на земята, и най-голямата библиотека в света, които отдавна са унищожени. Тук проповядват св. Марко, прочутите гностици от ІІ век Валентин и Василид, еретикът Арий, разбунил целия ІV век. Тук е катедрата на св. Атанасий и Кирил, тук фанатизирани тълпи събарят Серапиона и убиват философката Ипатия, тук идват монасите от пустините, за да продават на натруфените матрони своите груби кошници. В края на ХІХ и първата половина на ХХ век Александрия е космополитен град, увековечен в романите на Форстър и Кавафис. Когато Насър взема властта през 1952 г., той национализира чуждите фирми и 50 000 гърци се изселват със семействата си. Построените от тях православни църкви в града пустеят.
Днес Александрия с около (в Египет всичко е приблизително) 3,5 милиона жители е бледа прашна сянка на някогашното минало. Първо разгледахме колоритния дворец Монтаза, който е бил лятна резиденция на египетските крале. След това се разходихме в пристанищната крепост Кайтбей, построена през 1477 г., а след нея видяхме Националния музей, който е сравнително малък. В подземието и на първия етаж е разположена древноегипетска експозиция. В нея блести една изключителна находка – главата на фараона Аменхотеп ІV, наречен Ехнатон, който е първият човек в историята, обявил вярата си в един бог (олицетвореното слънце). Дори да не приемем фантазиите на Фройд, че евреите са копирали монотеизма от него, тази уникална личност заслужава възхищение. На втория етаж се намират ценни образци на коптското и ислямското изкуство.
Следващата спирка беше новата Библиотека Александрина, завършена през 2002 г. и погълнала 220 милиона долара. Нейната архитектура е свръхмодерна. Покривът представлява наклонена плоскост на слънчев часовник.
Библиотека Александрина
Тъй като Египет няма средства за комплектоване, библиотеката съдържа само половин милион книги, повечето подарени от чужбина, въпреки че има капацитет за осем милиона тома. И ние подарихме български книги. Забулените библиотекарки обещаха, че ще ни изпратят благодарствени писма, но още ги чакаме.
За мен кулминацията на визитата в Александрия беше слизането в местните катакомби. Те се наричат Ком ел Шакафа – в превод "могила от чирепи". Открити са случайно през 1900 г., когато едно магаре пропада в хлътналата от дъжда почва. Катакомбите са реставрирани и добре осветени. Стръмна концентрична стълба води надолу в мрака, където се разкриват гробници, изсечени в скалата главно през ІІ век сл. Хр. Релефните фигури, надвиснали над саркофазите, са на старите египетски божества Изида, Озирис, Анубис, но те носят римски одежди и имат римски прически. Хибридният стил на изпълнение издава епохата на елинизма. Вдясно се намира зала с кости, която носи името на лудия император Каракала. Когато александрийците разпространяват сатира срещу него през 215 г., те заплащат скъпо чувството си хумор. С армията си Каракала избива над 20 000 души в града според историка Касий Дион.
Около катакомбите се простира православното гробище на Александрия. То е добре поддържано. По-богатите фамилии са построили изящни малки мавзолеи или параклиси. За съжаление гръцката слава на града отдавна е помръкнала.