Ако бях ангел

Усещане за болка, същата, която ме е заливала и до сега, толкова години…Отново е тук някъде, дълбоко в гърдите. Стяга в безмилостен капан сърцето ми. Не мога да свикна с нея.

Болката, познатата болка от този свят на суета и безчовечна надпревара. Не намирам мястото си тук, сигурно защото го няма.

Боли ли ме наистина? Или е повече от тъгата, струпана на толкова много пластове, че тежи като планина…

Въздъхвам за пореден път. Моят живот е препълнен със стонове, повечето мъчителни.

Затварям очи, не защото искам да избягам от „реалната” илюзия на сетивата ми.
Господи, нали не си ме оставил?!

Унес от молитва за помощ и милост, поредната милост, която няма свършване.
Знам, Господи, няма да ме оставиш!

Сепвам се – Земята е долу, под краката ми, далечна и малка. Аз къде съм???

Мисъл ме носи към… моята болка, с която започнах. Очите ми виждат не нея, не само нея. Нижат се редици от болки, без-образни, без-формени, без-бройни, грозни и черни, благородни и бели, малки и големи… всякакви, и моята с тях.

И къде ли са тръгнали? Проследявам ги, в далечината, до един Престол, облян в искряща светлина. Отиват натам, забързват ход, и протягат ръце, и се стопяват, и се изпаряват и падат като бисерни сълзи, пак на Земята.

Ти ли правиш това, Господи. Къде пращаш така щедро бисерите? Покажи ми!
Толкова са много, как ще ги проследя?

Усмихваш се, докосваш ме, даваш ми леки крила, даваш ми от Твоята светлина, даваш ми, даваш ми… изпълваш ме с благодат.

Понасяш ме към Земята, към бисерните капчици, прилични на сълзи.
А те са навсякъде – дъжд от пречистени болки, изстрадани от самия Теб, дар, спасение.
Ах, да можеха само да видят хората…

Ето една, капнала върху бездетна жена, тъгуваща за рожба – вече даваш.

Втора, капнала върху дете без дом, което плаче за ласка – вече утешаваш.

Трета, капнала върху каещо се сърце, вече прощаваш…

Поглеждам наоколо, с очите на ангел, които Си ми дал. Милостта Ти е навсякъде, като пелена покриваща тази страдалница Земя. Където и да погледна, виждам само нея, мъгла, прозрачна и ведра, всепроникваща и всепречистваща. Скрила е грозното, злото…

Това ли е моят свят, Господи, онзи суетният и забързаният? Как се е променил, Господи?

Разбирам, даде ми очите на ангел, за да видя

Грижата, която е невидима,

Любовта, която е невеществена,

Търпението, което е вечно,

Жертвата, която е всеобхватна,

Човеколюбието, което е безгранично…

Сепвам се…

Пред очите ми изтичат последните краски сън, видян през очите на ангел…

Или може би отговор на молитва???