Ангелът на Божидар

Istinska е на 24 години, има средно образование и е мениджър в агенция за недвижими имоти. Интересува се от литература, цветарство, internet и религия.

Категодия: Над 18 години.

Из статията на Красимира Славова (Стандарт Нюз) “Бялата смърт отнесе Божо”:

“Сибирският студ е убил двегодишния Божидар, който бе забравен от баща си в планината. Детето беше намерено мъртво в храстите на пет километра от дома. Мъничето бе изоставено в чукарите преди два дни, докато пасели стадо овце. Цяла нощ малчуганът търсил пътя към къщата си, но се загубил в тъмнината.

….

Момченцето издъхнало близо до мястото, където почерпеният пастир е палил огън. То е вървяло около два километра, опитвайки се да се прибере само. Крачило е във вледеняващия студ само по чорапогащник без обувки и по тънка блузка. До него е имало яке, но необлечено.”

Димът се вие като пъпна връв, полазва опушените камънаци, кърши сухи пръсти около скърцащите тополи и се точи мързеливо към небето, сякаш за да покаже, че свързва изкаляната и уморена от студа земя с онзи чист люляков облак над Марица.

Студът е начертал по лицето на Божко калната карта на циганския квартал и, още незаздравяла, по лявата му буза се спуска улица. Да можеше да тръгне по нея, да намери къщата, където с разрошени коси пере на двора майка му, а на простора, миришещи на домашно правен сапун, се развяват крилете на ангелите, тежки като листове хартия, които на кантара в пункта за вторични суровини измерваха щастието му.

Стъпките на босите крачета топлят замръзналата земя и отпечатват върху пътеките й последната, останала на Земята надежда.

Божко е на две години и вярва в ангели. Защото от много време тук никой не е идвал и никой не е минавал, нито стада, нито хора. Божко е виждал само ангели. Свито в бодливия храсталак, телцето му знае, че ще бъде завито и бавно като струйката дим ще си легне в топлия люляковия облак над Марица.

Писъците на старите циганки бълбукат из бакърената сутрин досущ като курбана, къкрещ на площада, за да измоли спасение.

Не дочакаха Благата вест. Последната надежда изтля под калайдисания казан. Едно непростимото безумие се търкулна като ракиена бутилка и се разби сред плача.

Ако бях ангел…