Ако бях ангел

Елена Милушева е на 16 години, учи в СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви”. Занимава се с всичко, което я прави щастлива, с всичко което я кара да се усмихва, да се изправя с гордо вдигната глава след всяко падение, да подава ръка на този, който я потърси. Интересите й са свързани с мистиката на живота и човешкото същество, представено като най-сложно формираната душевност.

Категория: до 18 години.

Още когато го погледнах разбрах – той не бе просто момче… той не бе просто човек. Определението, което ще дам по-късно за него е най-невинното, най-нежното.

Как да се промъкна в ангелската душа, за да разбера колко много обич има там?

Как да повярвам в живота, когато не вярвам в любовта, когато не вярвам в Ангелите?

Дните се изнизват сякаш напук на желанието ми времето да спре, уморено от ударите, които нанася непрестанно.

Можех да докосна една ангелска ръка, да почувствам топлината й, да знам, че не съм сама … и това бе още от самия миг, когато очите ми пламенно се съсредоточиха върху неговия образ – най- съвършеният, най- прелестният, който бях виждала някога.. Тайничко си пожелах да бъда като него. да бъда Ангел. Ангел, който да пази, да спасява, да бъде спасяван дори и от обикновените хора, но обикновени хора не съществуват. Аз бях една от тях.

Всеки ден го виждам да се движи с необятната си грация, да преминава през различни състояния, както водата в природата, да дарява сила, мощ, истина! Невинно сияние обвива тялото му като нежна покривка от снежнобели парцали, защитаващи го от стрелите на тъмнината.

Замислена някъде из бъдещето се питаше: „Какво би станало, ако бях ангел? Щеше ли да обичам всички? Щеше ли да ги огрявам с усмивката си, както той умее? Щеше ли да разтварям сърчицата на хората около себе си, както той го прави? Щеше ли да бъда щастлива?”

Притежаваше най-нежното докосване, което бе способно да подмлади душата ти не с дни, а с години! И го използваше. Галеше бавно скулите й, след което отново изчезваше някъде в далечното пространство, чакайки тя да го повика отново и отново, докато сърцето й не спре…

Бе вълшебен, идващ от свят, където усмивката бе всичко, необходимо да се пребориш с недоброжелателите ти, да се изправиш срещу всичко и всички, за да докаже, че няма по-велика магия от тази, която крием в себе си, че няма по-голям ангел от човешката душа. Всяваше строгост и вълшебство, вълшебството на чистото и непобедимо в него. Вълшебство на смесица от реално и нереално, от бъдеще, настояще и минало…

Той ще продължи да съществува, дори и когато земята спре да се върти, защото не е просто живо същество, а ангел, който ще остави след себе си повече, отколкото сме способни да си представим – повече от материалното, което можем да притежаваме…

Каква бе истината за него? Дали тя го обичаше и това бе причината за нея той да се превърне в това съвършено и сияйно създание? Дали той не идваше с по-важна мисия, далеч по-различна от нейните желания? Дали не бе просто поредният мечтател, дори ласкател, готов да използва всички средства, за да я впечатли?

Безцелно намираше любовта в хората, успокояваше душите на ранените, забравил собствената си болка и разочарование, даряваше надежда на нуждаещите се. Обичаше необятното, което сякаш бе не само безгранично, но и странно, изпълнено с искрица щастие, искрица страст, обгръщаща хората!

Не успя да отговори на тези си въпроси, не успя да осъзнае каква е истината, дори не вярваше, че иска да разбере… В началото единственото, което я смущаваше бе безкрайното объркване, заело централно място в прелестната й главичка.. След време от това неразбиране се породи възхищението, любовта, искрицата, която и подсказваше, че не би могла да намери друг като него, дори и Рая да обиколи…

Искаше да бъде просто с него… където и да е, както и да е. Да продължи да се радва на усмивката му, на чертите му, подчертаващи сериозността на темперамента му…

Да знае, че може да почувства дъха му, силата на духа му.. Да се впусне в едно безкрайно приключение, очаквано от нея с години…

Ако бях ангел ли? Ако бях, нямаше да съм човек, нямаше да съм това, което съм, а аз искам да остана истинска, жива завинаги в сърцата на хората, които ме обичат, които ме разбират и подкрепят, дори и да изглежда невъзможно…

Не искам да забравя удоволствието от златното докосване, което получавам всеки път, когато кожата му докосне моята… несравнимата радост, която изпитвам когато погледът му срещне моя.. Незаменимото щастие, което изпитвам, когато го видя на метри от мен да крачи храбро, да се впуска в живота, ненаситен, непобедим, верен на себе си!

Незнайно как незаменимият му образ се впиваше в съзнанието ми още от момента, в който съдбата предначерта бъдещето ми и го изпрати, за да бъде моят спътник, моят пазител. Всяка среща е сякаш първа, всяка е единствена и неповторима, емоционална и незабравима. Всяка дума дарява живот, дарява сила и насита. Помня как бавно погледът му пулсираше по лицето ми, очаквайки да продължа да се боря, да му докажа, че не напразно е с мен, че ангелската му душа е всичко, от което имам нужда!!!