Ако бях ангел

Тишина. Синьото в стаята изсветлява. От прозореца струи утрото. Презсънни срички „ма-ма”, „ма-ма”, „та-ти”, „та-ти”. Детското тананикане е на интервал терца – като камбанки.

Ако бях ангел, нямаше аз да съм тази мама… Нямаше тази дъщеричка да е моя…

Преди това беше пътуването… Ръката на волана е спокойна, издава сигурност. Лицето е чисто, духовно, малко строго – издава леко напрегнат размисъл.

Ако бях ангел, нямаше да имам усмивката на любимото лице, нямаше да усетя пулса на ръката му.

Ако бях ангел, щях да бъда съвършено същество и нямаше да изпитам сладката радост от духовната еволюция, от изминаването на пътя нагоре. Нямаше да се поуча от рядко срещаното качество, намерено у сестра ми – да се радвам на чуждото щастие. Нямаше да се поуча от мъдростта на уж дребосъчестия ми тогава племенник: "Трябва да се омъжиш!", "Защо, мой мили?", "Защото добрите хора се женят и имат деца!". Нямаше да видя високопримерния живот на родителите си, които въпреки изтощителните цели не спряха да следват мечтите на децата си.

Колко много неща нямаше да направя, ако бях ангел! И за колко много неща трябва да благодаря на Бога!

И ангелите на Вендерс мечтаеха да се "очовечат": да могат да чувстват по човешки, да мислят по човешки, да се съмняват по човешки, а после с пречистени сили отново да повярват, но двойно повече! Мечтаеха да са смъртни, за да могат да оценят чудото-живот. Това от тяхна позиция, тоест от позицията на вечността трудно може да се случи!

Кой от двамата цени повече живота – "очовеченият" Ангел или пресъщностения в Ангел човек? Не знам. Един ден със сигурност ще разбера. Въпреки че още днес, сега, веднага, гледайки как Небесният Демиург пръска бели облаци върху февруарска синева – ми се ще да литна и да събера от Божието брашно. Да го дам не само на гладуващите в Африка. И не само на гладуващите за хляб.

Иска ми се да литна и докосна тънките бели ивици ей там, по-нататък, към Родопите, за да усетя движението на Небесните ребра, да вдишам от Небесните дробове. И пак да вдишвам и да се насищам, да вдишвам и да се насищам…

Ако можех да летя щях да виждам света от птичи поглед, като от балона в "Андрей Рубльов". И двамата режисьори (Тарковски, Кончаловски) са прозрели, че от такава височина се виждат само големите неща – Земя, Слънце, вода. Малките неща остават далеч, далеч. Горе е чисто, спокойно, безкрайно… Хубаво е Там, Горе. "Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни" – както се пееше в една песен. От Там се вижда всичко и всички. А не като от моя си прозорец – само моите неща! Ако можех само да летя!

Мечтая да не спирам летежа си нагоре, там където са ангелите!

Мечтая да не мога да говоря, а само да пея като тях!

Мечтая да се очовеча като тях, защото тяхното очовечаване е минало през Небесното – тяхната човечност е от друг вид!

Мечтая да ценя човечното в човека, както го ценят те!

Мечтая в края на земния си път да изповядам като Яворов, повлиян от духа на Петрарка: "Макар да съм едно тяло от пръст, моето желание е дошло от звездите".