Колко траур е нужен на България
Преди дни пострадаха пътници в горящ влак. Днес в знак на съчувствие към близките на починалите, наистина по християнски, се обяви траур за цялата страна. Отслужиха се заупокойни молитви в храмовете за душите на новопредставилите се. Така постъпихме и за онези, които пострадаха до гр. Бяла. Така се отнесохме и към сродниците на убитите в Ирак български войници, пострадали в изпълнение на служебния си дълг.
Всичко тава показва, че може би българинът е способен на съчувствие. Но ако е искрено, по-християнски, това съчувствие би трябвало да се прояви към всичко и всекиго.
Колко траурни дни трябва да се обявят за тази умишлена смъртност в страната? Може би всеки ден трябва да сме в траур. Може би всеки ден храмовете трябва да огласят с молитва и камбана: "Вечная памят!". Може би всеки ден трябва да тъжим, че това се случва! Разбира се, само ако истински, осъзнато състрадаваме. Не показно, не манипулативно, в угода на медийна или политическа тенденция.
Иначе сме просто лицемерни фарисеи.