Важно е как се причастяваме
Преди месец, в рамките на своето посещение в България по повод представянето на книгата "Свети Силуан Атонски", наскоро излязла на български език, архимандрит Захариас Захару от манастира "Свети Йоан Кръстител" в Есекс, Англия, посети Казанлък по покана на свещениците Петър Цанков и Константин Киров.
Днешният брой на Монитор публикува част от въпросите, отправени към архимандрит Захариас след беседата в храма "Св. пророк Илия". Предлагаме ви откъс от материала на г-н Петър Марчев за срещата в Казанлък.
– Отец Захариас, как да отворим сърцата си за Божията благодат, за да се укрепим срещу изкушенията?
– Днес хората са обсебени от мисълта как да създават коректни и успешни отношения помежду си. Но тайната за това се крие в молитвения подвиг на Яков, който изпросил Божието благословение. И тогава неговият брат Исав, който бил тръгнал с войска да го погуби, се разкаял и прегърнал Якова. Това важи и за нас. Първо трябва да убедим Бога, че сме негови, а след това ще убедим и сърцата на хората около нас. Ако четем словото Божие и го оставяме да преминава през ума и сърцето ни, ако се опитваме да го прилагаме в живота си, тогава Неговата енергия ще се натрупа в сърцето. Ако постоянно носим името Христово върху устните си, а също и в ума си, но най-вече в сърцето си – тогава Божията благодат също се натрупва в нас. Ако постоянно се молим с Иисусовата молитва ("Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния") и четем словото Божие, тогава ръждата, насъбрала се в сърцата ни чрез греха се изчиства и вместо това там постепенно се натрупва благодат и тогава ставаме по-силни от изкушението на този свят. Що се отнася до литургията, ние трябва да знаем как да извършваме правилно обмяната на нашия малък, тленен, ограничен живот с нетленния, вечен и безкраен живот на Бога."
– В България има традиция да се приема причастие само 4 пъти в годината. Как стои този въпрос в другите православни страни?
– Това е наистина голям въпрос. Той занимава сърцата и умовете на много православни християни в различни страни и най-вече в изминалия ХХ век. Моето мнение е, че нито честото причастяване, нито рядкото причастяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен. Свети Симеон Богослов казва, че който всеки ден плаче със сълзи и се моли пред Бога, той може и всеки ден да се причастява. А човек, който не се моли, няма покаяние и сълзи – дори да се причестява веднъж на година, на Великден, пак нищо не е сторил. Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат. Срамът и преодоляването му. Както Христос е изпитал и понесъл срама на кръста и разпятието заради нашето спасение, също така и ние понасяме срам заради това, че искаме да се примирим с него. Той приема това като жертва от наша страна към Него. И не само това, той даже ни почита с такава чест – да отвори сърцата ни, за да получим Неговата благодат. Т.е. не е само честото причастяване, което искаме да възстановим в нашата Църква, а и искреното покаяние, и искрената изповед. Името на нашия Бог е Утешител. Но Светото Причастие не е нещо магическо. Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.
– Има периоди в живота на християнина, в които той не чувства нужда от Бога, не чувства нужда да ходи на църква. Как трябва да се гледа на това нещо ?
– Аз мисля, че така се случва с всички нас. Затова трябва да се задвижи благодатта, която християнинът е получил в началото, при Кръщенето. И този дар, който сме получили в началото, ние го разгаряме с помощта на всичко онова, което Църквата ни дава. Например, когато хората идват при мен за изповед и се нуждаят аз да им задам конкретни въпроси, за да им помогна, аз ги питам: "Ходите ли всяка неделя на литургия навреме и внимавате ли там, в храма?" Моят принцип е прост: ако човекът не ходи на литургия в неделя, аз не мога да говоря за по-дълбоки неща, а ако ние сме в църква навреме, редовно за литургията в неделя, Господ ще намери момента, в който да ни помогне; защото, когато ние сме в храма и участваме в литургията, ние получаваме помощ от молитвите на всички, които са на литургията, а също и (това е по-важно) – заради молитвите на всичките светии. И затова първото и най-важно нещо е да обичаме литургията. Оттук нататък, за да разгорим онзи дар, който сме имали, Църквата предлага и много други пътища. И всичките други тайнства са създадени, за да ни помогнат, особено тайнството Изповед. Ако не сме готови да понесем срама в изповедта, няма да можем да избегнем срама в бъдещия живот, когато дойде Божият съд. И именно в тайнството Изповед ние се учим как да вървим от срам към слава, от срама заради нашите грехове – към славата, която получаваме, когато Господ ни дарява Своята прошка. Изповедта не е нещо тежко. Това е чест, с която Господ ни удостоява, за да може после да ни дари Своя Божествен живот.
– В Англия има много представители на България, Гърция, Кипър, Румъния, Русия, Украйна. Чувстват ли се те едно Тяло Господне като православни?
– За съжаление, виждам как всички ние, православните, страдаме от тази ужасна болест "национализъм". За мен няма по-голям срам от национализма. Апостол Павел казва: "Всички, които се причестяваме от едната Чаша, всички ставаме членове на едното Тяло". За християните има едно тяло, това е Църквата и главата на Църквата е Христос. Няма гръцки Христос, или български Христос, или арабски Христос, или еврейски Христос.
– Този първоначален Божи дар на благодатта само за хората в Църквата ли е или е за всички ?