Кой ще е новият руски патриарх?
Предстоящият събор ще се превърне в референдум за доверието на Църквата към митрополит Кирил, предричат руските медии
Поместният събор на РПЦ ще се състои на 28-29 януари 2009 г. Борбата за патриаршеския трон, както отбелязват всички експерти, коментатори и анализатори, ще се развихри между патриаршеския местоблюстител митрополит Кирил (Гундяев) и секретаря на Московската патриаршия митрополит Климент (Капалин).
По мое мнение тук не става дума за конфликт между едни или други „концепции за Църквата“, модели за позиционирането й в обществото, отношението й към държавата и т. н. По-скоро това е борба между личните амбиции на двама сравнително млади йерарси (Кирил е на 62 години, Климент на 59). Сред йерарсите на РПЦ (за разлика от тези на Англиканската църква, например) няма „либерали“ и „консерватори“, а само отсенки на тоталния консерватизъм.
Основната разлика между Кирил и Климент не е в идеите им, а в методите и личностните им качества. Ако делегатите на Поместните събори оценяваха преди всичко публичната харизма, Кирил щеше да победи своя съперник със съкрушително надмощие. Неговата медийна активност и ораторска дарба му създадоха реномето „интелектуалецът на Църквата“, въпреки че той по-скоро е един прагматичен идеолог, отколкото високообразован мислител.
Климент не може да се похвали с подобни дарби. Затова пък той компенсираше този недостатък с умело задкулисно лобиране на интересите на РПЦ. И от време на време неговите успехи на това поле изтикваха на заден план достиженията на Кирил (да вземем например проекта „Духовно-нравствена култура в училище“).
Кандидатите за бялото було на Русия: Климент, митрополит Калужки и Боровски (вляво) и Кирил, митрополит Смоленски и Калининградски (вдясно) на погребението на патриарх Алексий
Днешната политическа конюнктура в Русия е такава, че в своя избор РПЦ ще трябва така или иначе да се съобрази с предпочитанията на Кремъл. Кремъл, заинтересуван преди всичко от запазването на „статуквото“, може да предпочете не най-ефективния лобист на църковните интереси. А нали тъкмо митрополит Климент демонстрира известна ефективност в това отношение. Тъй че изборът може да падне върху неговия съперник.
В полза на Климент е обстоятелството, че е възприеман много по-спокойно, индиферентно в църковните среди. Каквото и да се говори в Църквата, патриаршеските амбиции на митрополит Кирил проличаха доста отдавна. Тези амбиции, наред с осезаемото влияние на Смоленския митрополит, което му позволяваше да придвижва „своите“ йерарси и да праща в „трета глуха“ потенциалните конкуренти (например митрополит Методий (Немцов) или митрополит Сергий (Фомин)), спечелиха доста недоброжелатели на Кирил. Друга група негови недоброжелатели са онези непробиваеми консерватори, за които Кирил и оглавяваното от него ведомство, Отделът за външни църковни връзки на Московската патриаршия, са олицетворение на непростимо меките, „либерални“ отношения с католиците, протестантите, мюсюлманите и т.н.
Най-сетне третата потенциална група недоброжелатели – това са част от украинските йерарси. Не по-малко от петдесетина украинци ще се явят на Поместния събор. В последно време митрополит Кирил направи определени крачки по украинския въпрос: тъй, в Синодалния отдел за външни църковни връзки на УПЦ МП се появиха негови протежета. При това самият Кирил и подкрепящите го околоцърковни движения проявяваха крайна неотстъпчивост и дори агресивност по въпроса за евентуалната автокефалия на Украинската православна църква.
В същото време броят на „самостийниците“ в редовете на УПЦ расте и ще продължава да расте. Те все по-активно заявяват своето присъствие. И на Поместния събор тази група (засега е сложно да се каже колко многобройна може да бъде тя) би могла да се прояви и да гласува срещу Кирил. Ще отбележа, че украинските йерарси не се вълнуват от гледната точка на Кремъл, успешното въвеждане на закона Божи в училищата на Русия или православната концепция за правата на човека. Интересува ги „собствената им нивица“.
Може и да не съм прав, но ми се струва, че митрополит Климент е успял да създаде собствена „партия“ в РПЦ. Неговата фигура просто автоматически ще притегли всички, които са недоволни от кандидатурата на Кирил. Поместният събор ще се превърне в църковен референдум за доверието към митрополит Кирил. Той ще тегли равносметката на дейността му като председател на ОВЦС. Ще го изберат ли за патриарх? Много вероятно. Но не и предрешено…
Превод: Андрей Романов