Рождество
Ирод живее в голям разкош. Строи множество великолепни сгради, в това число театри, украсява Йерусалимския храм. Издига няколко дворци – летни и зимни – в столицата и в Кесария. Народът го мрази, денят на смъртта му впоследствие се чества като празник. Той подозира всички около себе си в съзаклятничество. Единственият човек, когото обича, е съпругата му Мариамна. Но тъй като тя е от династията на хасмонеите, която Ирод е свалил от власт, подозира и нея. Екзекутира я и след това едва не загубва ума си. Убива и няколко от синовете се, защото предполага, че искат трона му. Последното убийство е особено страшно и нелепо. Синът му е обвинен в съзаклятничество и предателство и е хвърлен в затвора. Тогава Ирод е тежко болен – това се случва в навечерието на неговата кончина. Изведнъж в двореца се чуват крясъци, стон и плач. Иродовият син вика охраната и казва: „Отваряй вратите, баща ми вече е мъртъв.“ Войникът се оказва много стриктен и изтичва нагоре да разбере какво се е случило. Като научава, че шумът е породен от недоразумение и Ирод е жив, му съобщава думите на неговия син, което струва живота на младежа. Това е безумието на властта. Както е известно, властта покварява човека, абсолютната власт покварява абсолютно. Тази власт се е наложила в светите земи точно по времето, когато се ражда Христос – истинският цар. Самата дума „Христос“ значи „цар“ – царят на любовта и правдата, царят на доброто и справедливостта.
Христос се ражда не в Назарет, а във Витлеем по стечение на обстоятелствата. Йосиф и жена му, която очаква дете, отиват от родния си град във Витлеем, за да участват в преброяването на населението. В страннопремницата няма място и Христос се ражда в обора. Разбира се, това е израз на Христовото унижение – унижението Му за този свят. Но, от друга страна, трябва да помним, че става дума за Изтока. Там, както и в Средна Азия, оборът не се възприема като по-низше място. Много често добитъкът се отделя от хората само с една лека преграда. И така, това е място, където е топло, където можеш да се скриеш.
После идват пастирите от полето.Те са първите, които научават радостната вест. Между другото, съвременните араби бедуини имат традиционен поздрав: когато се ражда първа мъжка рожба, бабата казва на бащата: „Известявам ти голяма радост – роди ти се син.“ Същите думи чуват пастирите през онази нощ: „Благовестявам ви голяма радост… днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11). И отиват да Му се поклонят.
А мъдреците идват чак след две години, когато се появява звезда. Те идват в Йерусалим, където властва Ирод и навсякъде цари страх и напрежение. Защо точно тук? Според древните свидетелства по онова време на Изток се е носела мълва, че именно от тук ще дойде Избавителят на народите. За това пишат Корнелий Тацит в своите „Анали“ и други древни автори. Ето защо няма нищо изненадващо, че идват в Йерусалим. Въпросът е: от къде идват? В гръцкия оригинал те не са наречени „мъдреци“, а, буквално, „магои“ – „маги“. Това е името на древно персийско племе. От писмените документи е известно, че Ирод е водил преговори с Иран, където на власт е династията на Сасанидите. Ирод е построил път с много крепостни съоръжения и караваните на търговците спокойно са пътували до Персия и обратно. Направил го е в интересите на международната търговия и по политически съображения.
Но представете си: идват в града, където царува Ирод и питат: „Къде тук се е родил цар?“ Знаят, че в момента в двореца се пролива кръв и никой не се е родил. От историческите анали е известно, че мъдреци въз основа на разположението на звездите са пророкували гибел на Иродовото семейство. Нагласата пак е същата: да ги хванем, да ги убием… Но сега се оказва, че това са чужденци. Според Евангелието от Матей, Ирод ги вика и пита кого търсят. Те отговарят, че са видели звезда на изток и идват да се поклонят на Царя. Ирод разпитва кога се е появила звездата и разбира – преди около две години.
Той знае, че някъде се е родил неговият съперник, и го търси. Мъдреците напускат страната, без да му го посочат и Ирод праща войници да избият всички деца до двегодишна възраст.
В първите дни след Рождество имаме един тъжен празник – възпоменание за четиринадесетте хиляди младенци, убити във Витлеем. Броят им ни е известен не от Евангелията, а от преданието и, разбира се, е преувеличен. Мисля, че тогава във Витлеем и общият брой на жителите не е достигал тази цифра, едва ли са били две хиляди. В документите не намираме нищо за това събитие.
Кой все пак е заплахата за коронования убиец? Невинното слабо дете в скута на майка си. Това е силата на духовната тайна. Бог идва в света, като „смалява“ Себе Си. Това е извънредно важен момент в християнството, защото човек действа с насилие, натрапва структури, идеи, лозунги, ред… Бог идва при нас без насилие, защото всеки от нас е скъпоценност за Твореца. Тъй като цени и пази свободата на всяка душа, Господ идва в света по начин, благодарение на който човек е свободен да дойде при Него с отворено сърце или да Му обърне гръб.
Нито един автор не е успял да опише точно образа на Христос. С едно изключение – английският писател Клайв Луис. В неговите приказки за вълшебната страна Нарния главният герой е тайнственият лъв Аслан. В приказката е закодирана тайната на християнството. Аслан е жертва за спасението на хората. Когато този огромен лъв се доближава до човека, ноктите му изчезват, той престава да бъде страшен. В действителност е величествен и страховит, а когато героите се обръщат към него, виждат бяло агне на зелено поле. Лъвът се превръща в агне. Но само за да се приближи до човека.
Затова Христос е младенецът в ръцете на майка си. Той идва при нас с въпроса, който е основен в живота ни: „Мога ли да се родя в твоята душа, в твоята къща, в твоето семейство? Мога ли да дойда при теб? Ще ме пуснеш ли?“ В това е тайната на Рождеството.
Мисля, че ние приличаме на хората от Витлеем. Те сигурно са гледали изморените Мария и Йосиф и не им е било до тях. Така и на нас – не ни е до Христос. Имаме свои грижи, свое време. А Вечността – ето, тя е тук. Безсмъртното и прекрасното, което можем да проспим и да пропуснем.
И за да не стане това, при нас идва празникът Рождество. Идва да ни събуди, за да разберем онова безсмъртно и прекрасно, единствено в живота ни, което му придава смисъл, красота и вечност. | prozoretz.bg
Лекция от 14 януари 1990 г. (със съкращения)