Как човек да изпитва себе си?

В началото на евангелието на св. ап. Марк се говори за кръщението на Иисус Христос и началото на проповедта Му. Тя започва с думите: „Покайте се и вярвайте в Евангелието” (Марк 1:15). После, когато на Петдесетница св. ап. Петър излиза пред народа, в същия момент, в който над него слиза Св. Дух, той завършва своята радостна проповед за спасението със същия призив: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете” (Деян. 2:38). Очевидно е, че Божественият Домострой и апостолската мисия се основават върху проповедта за покаянието. Всъщност проблемът е в това, че много често самият термин не се разбира правилно и затова се получават неправилни асоциации, свързани с покаянието.

Славянският термин „покаяние” не пресъздава и не пренася истинското и цялостно значение на гръцкия термин „метаноиа”, който означава преобразуване на ума или покайно преумление. Затова ние днес разбираме покаянието по-скоро като „метамелиа” – каене на момента, без радикално преобразяване на човешкото битие. Несъмнено трябва да знаем, че покаянието е процес, който очиства огреховеното и острастено човешко битие. В никакъв случай не става въпрос за чувство, отнесеност или правила. Впрочем единственото правило е постоянното бдение над самия себе си, над ума и сърцето. Бих ти препоръчал да се изповядаш, да споделяш с духовно близки хора своите вълнения, да четеш православна литература. Добре би било, ако имаш физическата възможност, да посетиш в София новооткритата православна книжарница на ул. „Бенковски” 9 или книжарницата в „Св. Седмочисленици”, където може би ще намериш хора, срещата с които ще те вдъхнови. Имаш огромна нужда от вдъхновение. Християнството започва с покаянието, но то е и радост.

А за радостта – може би друг път…

Бог да те благослови.

Отец Стоян Бербатов