Легенди за св. Иван Рилски

За личността и дейността на рилския светец съществуват редица фолклорни предания и легенди. Те принадлежат на два големи цикъла – рилски и софийски, в зависимост от локализацията на живота на св. Иван. Освен тях, налице са две легенди извън общата легендарна композиция от Кратовско (днес Македония) и с. Курило, Софийско, където се намира манастир на името на светеца. Този вид устни произведения са записани, събрани и проучени от Никола Фекелджиев.¹

В Рилския цикъл той е събрал легенди от следните селища: с. Старо Осеново, Горноджумайско; Скрино, Дупнишко (родно селище на св. Иван); Дупнишко; с. Рила, Дупнишко; с. Кочериново, Дупнишко; с. Гърбино и Ръждавица, Кюстендилско; Етрополски манастир Варовитец” (“Св. Троица”); с. Бождово, Санданско; Мелнишко; с. Невестино, Кюстендилско; Старозагорско; с. Стоб, Дупнишко; легенда, публикувана от Любен Каравелов; с. Драговищица, Кюстендилско.

Софийският цикъл включва произведения от следните селища: Курило (първа и втора легенда); Герман, Владая, Мърчаево, Кладница, Крапец и Друган.

Сюжетите на легендите следват обща композиционна линия от три елемента: 1) гонене на светеца; 2) клетви на светеца; 3) благословии и освещавания. Първите два почти не се срещат в житията на светеца, които се стараят да избегнат конфликти и противоречия и да го представят като идеална фигура за пример. Донякъде прави изключение Народното житие, което разказва за сблъсък между св. Иван и брат му, който идва да отведе сина си Лука, пожелал да остане при отшелника.

В различните легенди светецът има различни имена – най-често лично име: Иван, Йован, Ован и дори Алия, което загатва, че се му приписват свърхестествените способности на библейския пророк св. Илия. Той има следните атрибути: вол (или шарено теле), получен след чиракуване като пастир; аба (абичка, хаба или долама).

В съзвучие с поетиката на фолклорните приказки на светеца се приписва, че претърпява метаморфози и се превръща в друго същество – животно, хибрид или библейски персонаж: орел (символ на св. Йоан Богослов); самия св. евангелист Йоан Богослов; св. Йоан Кръстител; човек с крила; човек с крила без глава.²

Най-общият мотив във всички легенди за св. Иван Рилски е гонението, което се повтаря често под различни форми. Светецът е гонен като дете и като възрастен, от неговите съселяни, животни, дяволи, бесове и дори от брат му. Той е гонен от всички, които среща през живота си. Понякога мотивът за гонението обхваща цялото съдържание на легендата. Мотивът не е характерен за този фолклорен код, поради което предизвиква голям интерес. Той изпъква още по-силно, когато бъде сравнен с други жития и предания на религиозни теми. Установява се, че в писмената агиографска традиция няма подобен мотив. Житията на изповедниците говорят за тяхното арестуване и изтезаване, а на мъчениците – за тяхното измъчване и екзекуция. Познати са жития на монаси от пустините на Египет, Синай, Палестина и Сирия, които са убити от номади бедуини, но не са тормозени през целия си живот. При това причината за тези убийства обикновено е икономическа (грабеж), а не религиозна (спор за вярата).³

Мотивът на гонение на св. Иван Рилски включва три главни фази: 1) гонение от родното му село; 2) гонението от новото му обиталище (понякога в планината); 3) гонение от бесове. Често се разказва за изгонването на младежа от родното му село Скрино и то от неговите роднини или чорбаджии. В най-ранното житие на светеца – Народното – за уединяването му се говори твърде неопределено явно защото авторът не разполага с подробности. Посочва се, че тази постъпка става по благочестиви причини: “И понеже имаше такава вяра, той стана, та напусна света”. В други ранни жития на св. Иван обаче се изтъква, че той е принуден да напусне млад родното си място. В житието от Георги Скилица образите на гонителите са обрисувани по-отчетливо като съселяни на светеца. Причината за ранното гонение е извършеното от светеца чудодействие, което предизвиква смут със своята необичайност и нелогичност. Когато бяга от гонителите, младият светец винаги минава река върху дреха. Във фолклора на много народи реката е граница между “този” и “онзи” свят. В нашия случай след минаването (отново чудодейно) на реката светецът придобива нова идентичност на човек, напуснал света на грешниците и встъпил в света на метафизичното.

В пасажа с преследването в планината гонителите са наречени “разбойници”. Те отправят срещу него следната закана: “Ако не се махнеш бързо от това място, ние имаме мечове и ще те насечем”. Заплахата изглежда несъразмерна, като се има предвид, че светецът не е направил нищо срещу престъпниците. Може би те се опасяват, че неизбежните посещения на хора при отшелника, които ще търсят изцеление и съвети, ще разкрият техните скривалища с награбено имане. Не е изключено т.нар. разбойници да са изпратени от властта, която се опасява от разрастване на един непознат и несанкциониран вид аскетизъм. Най-вероятно е трето обяснение. Може да се предположи, че гонението отразява характерното за Средновековието колебание между почитане на отшелник като светец и гонене на магьосник. Ранните отшелници поради отделянето си от света и църквата често са възприемани от народа като магьосници, които могат да навредят на обществото.⁴

Но св. Иван Рилски е гонен и от много други – орлите, бащите на децата, победени от него при борба, бобошевските ловци, турците, демоните и пр. Характерно е, че с помощта на Божията благодат той успява да преодолее всички неприятели и изкушения.

Отделни паралели на легендите за св. Иван Рилски се срещат в някои гръцки жития. Например на крайбрежието северно от Ханя на остров Крит се сочи пещера, в които е живял светият монах Йоан, гонен в Египет и доплувал оттам по мантията си, хвърлена върху водата. Прави впечатление съвпадението между имената и детайла с преодоляването на водната шир, но едва ли има заимстване между България и Крит. По-скоро става въпрос за типологични съвпадения.⁵

Съществена част от фолклорните легенди за св. Иван са извършените от него чудеса. Някои от тях възпроизвеждат познати теми от Стария и Новия завет, а други са съвсем фантастични. Споменахме преминаването на река върху вълшебен предмет (дреха), но се среща и преминаване на реката като по сухо. Това действие повтаря парадигмата с бягството на евреите от Египет през Червено море или ходенето на Христос по водата.⁶ Друго чудо е нахранването на гости с несвършващ се хляб (просфора) – отглас от чудото с манната в пустинята или на Христос с хлябовете и рибите в пустинята.⁷ Към сферата на чисто фолклорните чудеса спадат:

1) прелитането на светеца над голямо пространство и пренасяне на святост;⁸

2) според неосъзнато пожелание камъните тръгват към реката, но спират по заповедта на светеца;⁹

3) според заповедта му скалата, на която стои, потегля към реката, за да пренесе преследвания светец вместо ладия през Искъра. След като му предоставят лодка, скалата спира движението си, но на мястото остава теснина;¹⁰

4) по нареждането на светеца месото от заклания вол в котлите на жителите на с. Пастра се превръща в петел и оживява, а лъжците са наказани с недъзи.¹¹

Присъщо и очаквано от един светец е да благославя, с което раздава получената от него Божия благодат. Проблемът е, че в западнобългарските легенди благословенията на св. Иван Рилски имат елементарно-материален и битов характер в съответствие с манталитета на вярващите. Той благославя най-често хора, които са му оказали гостоприемство:

1) към жителите на Курило да няма по-сладки от техните дини;¹²

2) към жителите на Кумарица да няма по-вкусен от техния хляб;¹³

3) към камъка на Владая – да пребъде със своята твърдост;¹⁴

4) към жителите на с. Мърчаево да говорят по-особено – според подвикването на един старец, който му дал вода;¹⁵

5) към жителите на с. Крапец да станат богати, защото го нахранили;¹⁶

6) към жителите на с. Крапец да имат винаги вино, защото го нахранили и напоили;¹⁷

7) към жителите на с. Друган да имат винаги хляб, защото го нахранили;¹⁸

Друго сакрално действие, приписвано на светеца и съвсем чуждо на християнството е проклятието (клетвата), която представлява зловредна вербална магия. В миналото българите придават голямо значение на клетвите и дори в стари требници се срещат църковни молитви за тяхното “развързване”.¹⁹

В някои случаи клетвата на св. Иван Рилски е отправена срещу природни местности. Той проклева ливадата до Германския манастир да се свлича, за да не могат да стигнат до него хората от с. Долни Лозен, които го гонят.²⁰ В други случаи проклятието му е насочено към животни – хищни птици (гарги, чавки), да не живеят в определен район, защото с шума си пречат на молитвата му.²¹

Но в преобладаващия брой случаи клетвата е насочена към хора:

1) към преследвачите, заклали вола – месото да се превърне в змии и гущери;²²

2) към съселяните си от с. Скрино – да не се увеличават къщите им. Селото и досега остава малко и бедно;²³

3) към собствения си род от Курило (рода на Тричко Павлов) винаги да остават от него един мъж и една жена;²⁴

4) към жителите на с. Бождово, които го прогонили – да не се увеличава броят на жителите;²⁵

5) към жителите на с. Мърчаево, които му отказали подслон – да са различни в говора си от околните села;²⁶

6) към жителите на с. Кладница, които му отказали хляб – да нямат плодородие;²⁷

7) към жителите на Владая – да се събират, но да не се разбират;²⁸

8 ) към жителите на с. Пастра – да не се увеличава броят на къщите заради кражбата и сваряването на вола му и заради лъжата, че варят петел;²⁹

9) към жителите на с. Пастра – заради кражбата на вола му – месото да стане на змии и гущери, а жителите на селото да са сакати.³⁰

Няма съмнение, че почти всички легенди за преп. Иван Рилски датират от сравнителна късна епоха – османското иго, и развиват само отчасти събитията и темите, за които разказват каноничните жития. Те черпят отделни чудотворни мотиви от Библията като преминаването на река или умножаването на храна. Но в основната си част легендите са основани на древни общочовешки мотиви за борбата на епически герой (антроподаймон) срещу враговете и стихиите, понякога олицетворени от грабливи и хищни животни или зооморфни чудовища (срв. Фолклорния св. Георги). В това отношение те заслужават по-задълбочено изследване, отколкото етнокласификацията на Иван Фекелджиев.

Бележки

¹ Фекелджиев, Н. Народни легенди за Иван Рилски. С., 1979.
² Малчев, Р. Новооткрит цикъл фолклорни легенди за св. Иван Рилски. – Годишник на Софийския университет. ЦСВП "Ив. Дуйчев". Т. 91 (10), 2001, 163-167.
³ Каждан, А. П. История византийской литературы (650-850 гг.). СПб., 2002, с. 229.
⁴ Калоянов, А. Българското шаманство. 2 изд. С., 1995; Фекелджиев, Ив. Цит. съч., 41-43, 50, 52-53, 55, 60 и др.
⁵ Устно сведение на организаторите на конференция на СИНДЕСМОС в Ханя, Крит, през август-септември 1997 г., в която участва авторът.
⁶ Фекелджиев, Ив. Цит. съч., с. 43.
⁷ Пак там, с. 41, 43, 47-48.
⁸ Пак там, с. 42, 44, 46, 50, 51, 67.
⁹ Пак там, с. 57.
¹⁰ Пак там, 58-59.
¹¹ Пак там, с. 62.
¹² Пак там, с. 58.
¹³ Пак там, с. 58.
¹⁴ Пак там, с. 62.
¹⁵ Пак там, 62-63.
¹⁶ Пак там, с. 63.
¹⁷ Пак там, с. 64.
¹⁸ Пак там, с. 65.
¹⁹ Дабева, М. Е. Българските народни клетви. С., 1934.
²⁰ Фекелджиев, Ив. Цит. съч., с. 59.
²¹ Пак там, с. 44, 45, 59-60, 64.
²² Пак там, с. 54.
²³ Пак там, с. 42.
²⁴ Пак там, с. 57.
²⁵ Пак там, с. 49.
²⁶ Пак там, 60-62.
²⁷ Пак там, с. 63.
²⁸ Пак там, 61-62.
²⁹ Пак там, с. 62.
³⁰ Пак там, с. 58.