Св. Иван Рилски в изкуството

Почитанието на общобългарския закрилник св. Иван Рилски намира отражение и в изкуството. Образът му илюстрира житията и службите в негова чест, които се четат и пеят в храмовете, поддържа спомена за славното минало на българския народ, буди народната свяст при настойчивите опити за елинизация и ислямизация.

Иконографският типаж е зададен в зографските наръчници (ерминиите). Например във възрожденската ерминия на българина Дичо Зограф се препоръчва как да се рисува светеца: „Преподобни Йоан Рилски, стар, остра брада, дълга, говори [т.е. пише на свитъка]: „Елате, чеда”.¹

За съжаление поради лошата съхраненост на нашето изкуство след опустошенията на византийското и османското робство ние не разполагаме с изображения на този светец между Х и ХІІІ век. До неговото родно място с. Скрино се намира една пещера, която по традиция се свързва с отшелническите му подвизи. Под нея се намират останки от зидове на църковна сграда с изпадали и напълно натрошени парчета мазилка, по която има следи от стенописи. Може да се предположи, че тази ранна църква е построена в чест на св. Иван Рилски, който според преданието е живял в пещерата, преди да се усамоти в рилската пустиня. Не е изключено в тази църква да се е намирало най-ранното изображение на светеца, но днес това не може да се докаже.²

В местността „Писан камък” до с. Трекляно, Кюстендилско, се намират пещери, в които през 90-те години на ХХ век са открити слабо запазени надписи и рисунки. Ваня Илинкина твърди, че те датирали от Х-ХІ век. Тя отъждествява една от тях със „св. Йоан Рилски”, като единственият й довод е буквата А (от АГIOС – грц. ‘свети’) със звезда до нарисуваната фигура.³ Това отъждествяване е погрешно. Нарисуваният е в ляв профил, какъвто в православното изкуство никога не се използва за светец, и освен това на главата му поставена „шапка”, която силно прилича на чалма. Следователно рисунките са от епохата на османското иго.

Най-ранното запазено изображение на светеца днес може да се види в църквата „Св. Пантелеймон” на св. Бояна в София, чиито стенописи се датират от 1259 г. Вероятно са създадени от български екип зографи, защото надписите към тях са на среднобългарски език с отчетливо влияние на западните говори. Изображението на св. Иван днес е твърде повредено, но съществуват негови снимки, правени в началото на ХХ век. Той е представен като монах на достолепна възраст с едра глава, побелели коси, заострена брада и спокоен поглед. Кукул (монашеска качулка) няма. Жестът на дясната ръка изразява благоволение и смирение. С лявата ръка светецът държи разгърнат свитък с надпис. По своя по-реалистичен стил това произведение на изкуството се различава от живописта на Палеоложката школа, който господства във Византия през ХІІІ-ХІV век.⁴

След около 70 години неизвестен майстор създава забележителни стенописи в параклиса „Преображение Господне” на Хрельовата кула в Рилския манастир. Те се датират от 1335 г. Същият художник е рисувал и стенописите в Марковия манастир до Прилеп в Македония. Освен ценните илюстрации на псалмите и Божията Премъдрост (София), тук се срещат и три сцени, които онагледяват сюжети от житието на св. Иван Рилски.⁵ Първата представя срещата между св. Иван Рилски и пратениците на цар Петър, която е разказана в неговото житие. Втората изобразява задочната среща между отшелника и владетеля. Застанали на две възвишения, те се покланят един на друг с благоговейно отпуснати ръце. Третата сцена е силно повредена. Доколкото може да се съди по остатъците от нея, тя изобразява срещата на светеца с пратениците.⁶ При пожар в кулата тези стенописи са обгорени и опушени, а по-късно са варосани. Те са реставрирани през 1965-1970 г., при което се изяснява съдържанието на сцените, тяхната композиция и рисунък и по-малка степен техният колорит, който е изменен в значителна степен от пожара. Забележителен факт е, че още през първата половина на ХІV век, преди отшелничеството да стане мода в епохата на исихазма, българските зографи увековечават в изкуството си историческия спомен за светеца. Тези стенописи имат и дълбока социална мотивировка, защото светецът категорично отказва златото, което царят иска да му подари – злато, събрано от данъците на бедния народ. Докато единият е обкръжен от свита слуги и войници, другият е сам и се уповава единствено на Бога.

Друго ценно изображение на светеца се намира в църквата „Св. Йоан Богослов” на Земенския манастир до Радомир, чиито фрески могат да се отнесат към 40-те години на ХІV век. Те са издържани в линеарен провинциален стил, който включва редица битови елементи. Св. Иван е представен върху югозападния стълб откъм южната страна до пояс в лицева поза. Фигурата му изпъква на светлосин фон, който стига до раменете, а надолу е сивозеленикав. Ореолът е светлоохров, а мантията – оловносива. Кукулът е украсен с три кръста. Под нея се подават благославящите пръсти на дясната му ръка. В лявата си ръка светецът държи свитък хартия с поучителен надпис. Той е изобразен като възрастен монах, изнемощял от пост и бдение, който гледа смирено и печално зрителя. Чертите на лицето му, брадата и мустаците са стилизирани.⁷

Едно произведение от ХІV век, когато манастирът и неговият регион влизат в държавата на цар Стефан Душан е една икона на св. Иван Рилски, запазена в Рилския манастир. Тя е рисувана от същият художник, който създава и иконата „Св. Арсений” (сръбския архиепископ от ХІІІ век, а не древния отшелник). Под силното влияние на исихазма и неговата мистика светецът е представен с разрошена коса и екзалтиран вид. Той не носи кукул. В дясната си ръка държи тънък кръст, а в лявата – свитък. В иконата преобладава червената гама – символ на мъченичеството. Монашеството е духовно мъченичество, всекидневна борба с влеченията на плътта и внушенията на злите духове.⁸

Следва по време изображението на св. Иван в стенописите на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов” до Цариброд (сега в Сърбия), които са датирани от 1500 г. Прави впечатление техният изискан стил и редицата заемки от съвременното им италианско изкуство. Тук светецът е изобразен като монах с мощна фигура, едра кичури коса и брада, волево лице. Дясната му ръка е вдигната, а в лявата стиска свитък хартия с текст. До св. Иван е изографисан неговият последовател св. Йоаким Сарандопорски, живял в Македония през ХІ век.⁹

Друг характерен образ на св. Иван Рилски се намира в бившата митрополитска църква на Велико Търново „Св. Петър и Павел”. Основният слой стенописи погрешно се датира от ХV или дори от ХІV век. В него работи смесен балкански екип, който спада към Итало-критската школа. Фреските се отнасят към 50-те години на ХVІ век. Св. Иван Рилски е изобразен вляво югозападния ъгъл на наоса в цял ръст с внушителна осанка и развеяна мантия. В дясната си ръка държи кръст и разгънат свитък с текст. Мантията изобилства с гънки, които за разлика от примитива в Земен не са чисто линеарни. Кукулът е свален от главата му и чорлавите коси на отшелника почти изпълват нимба. Погледът е вглъбен и обърнат наляво.¹⁰

В с. Вуково, Кюстендилско, което е разположено срещу с. Скрино, се издига полуразрушената църква „Св. Никола” от ХVІ век. В южната апсида се намира изображение на св. Иван Рилски заедно със св. Йоан Богослов и св. Ромил (Бдински). Той е изобразен в цял ръст, с монашески одежди, гологлав, с дърга заострена двуреда брада на едрни кичури. Дясната ръка е положена на гърдите, а с лявата държи свитък.¹¹ Тук прави впечатление разполагането на фигурата на св. Иван Рилски до тази на св. Йоан Богослов. Да си спомним, че според Народното житие евангелистът се явява на отшелника, за да приеме душата му в небесните селения. Св. Иван присъства и в стенописите на Драгалевския манастир от началото на ХVІІ в., които може да се свързат с школата на св. Пимен Зографски.
Иван Рилски е не само български, но и всеправославен светец. Той е особено популярен в Сърбия, където неговият култ се популяризира по времето на Ипекската патриаршия, възстановена през 1557 г. и закрита през 1766 г. Той е представен в стенописите на редица манастири и енорийски църкви като Печ (1561), Студеница (1568), Грачаница (1570), Журче до Битоля в Македония (1622), Ораховица и др.¹² Почитта към св. Иван Рилски е разпространена и във Влашко и Молдова (дн. Румъния). Той е изобразен като монах схимник върху стените на манастирите Воронец (1550), Тисмана (1564), Сучава, Молдовица и др.

Рисуваните дотук образи на светеца са единични. Църкви, посветени на св. Иван Рилски и цикли с негови житийни сцени се появяват чак през ХVІІІ век. Вероятно първият пример са фреските на параклиса “Св. Иван Рилски” в Хилендарския манастир, който е построен на мястото на друг полуразрушен параклис "Св. Стефан" през 1757 г. Негов ктитор е хаджи Вълчо от Банско, който е по-малък брат на преп. Паисий Хилендарски. За разлика от византийските ктиторски сцени, на които дарителите са представени в умален ръст спрямо Христос, св. Богородица или светеца, който приема дарението, тук х. Вълчо (вдясно) е представен дори по-едър, отколкото св. Иван (вляво). Ктиторският портрет е придружен от обяснителен надпис.¹³

В края на ХVІІІ век и целия ХІХ век примерите с изображения и/или житийни сцени на св. Иван Рилски се умножават в аритметична прогресия. Ще изброим по-важните примери: стенописи от 1768 г. в притвора на параклиса "Св. Йоан Предтеча" в Зографския манастир; стенописите от 1795 г. в притвора на гробищната църква "Въведение Богородично" в Рилския манастир; стенопис от 1842 г. на Михаил зограф в открития нартекс на главната църква в Рилския манастир; сцени от житието на Св. Иван Рилски – светеца и племенника му Лука в стенопис от 1840 г. на Димитър и Симеон Молерови в параклиса "Св. Иван Рилски" на главната църква на Рилския манастир; Срещата на св. Иван Рилски с цар Петър – стенопис на Никола Образописов от 1868 г. в Бельовата църква, Самоковско; Връщане на мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир – стенопис на Никола Образописов от 1863 г. в църквата "Св. Петър и Павел" на рилския метох "Орлица"; Успение на св. Иван Рилски – стенопис от XIX век в открития притвор на същата църква, и много други. От късното Възраждане произхожда друг цикъл с 10 сцени от житието на светеца, включително и срещата му с цар Петър. Той е рисуван в Араповския манастир „Св. Неделя” до Асеновград през 1864-1870 г. от А. Атанасов и неговия ученик Г. Данчов. Тези стенописи, които включват редица други български светци, имат ярко изразена патриотична насоченост.¹⁴

Най-масовото средство за разпространение на почитта към светеца през ХVІІІ-ХІХ век са щампите. Най-старата щампа, отпечатана по поръчка на Рилския манастир е гравирана от Лазар Икономович през 1791 г. във Виена. През 1792 г. в Москва е създадена втора щампа с пълния илюстриран цикъл на светеца. Композициите на двете гравюри са близки. Новото в композиционното решение на щампата от това време е изображението на величествената сграда на Рилския манастир заедно с образа на патрона му. В щампите намират отражение новите идеи на времето, които изразяват народолюбивите идеи на Възраждането, самочувствието и психологията на българите в желанието им да бъдат свободни. Сред запазените до днес щампи са: "Св. Иван Рилски и неговият манастир", 1866 г., Риломанастирска школа; "Успение на Св. Иван Рилски", 1847 г. от Тома Сидер от Крушево; "Св. Иван Рилски", 1810 г. – Германски манастир; "Св. Иван Рилски и Св. Иван Богослов", 1822 г.; "Св. Иван Рилски", 1847 г., от йеромонах Евгений; "Св. Иван Рилски", 1870 г., от Георги Клинков и др. Пред 1856 г. младият монах Калистрат изучава техниката и технологията на модерните графични заведения в Белград. Рилската обител купува голяма желязна преса и засилва производството на щампи.¹⁵

Бележки

¹ Василиев, А. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976, с. 79.
² Матакиева-Лилкова, Т. Житието на св. Иван Рилски в българското изобразително изкуство. – Векове, 1983, № 6, 8-21.
³ Илинкина, В. Нов извор за възцаряването на Роман-Симеон (Гавраил-Радомир). – В: Приноси към българската археология. Т. ІІ. С., 1993, с. 177. Срв. Съботинов, А. Надписите и рисунките от местността "Писан камък" – землището на с. Трекляно, Кюстендилско. – Минало, 2008, № 3, с. 31, фиг. 9-10.
⁴ Грабар, А. Боянската църква. С., 1978, с. 73, табл. LIV.
⁵ Прашков, Л. Новооткрити фрески в Хрельовата кула на Рилския манастир. С., 1973; Същият. Хрельовата кула. С., 1973.
⁶ Същият. Един стенописен цикъл от житието на Иван Рилски от ХІV в. – В: Търновска книжовна школа. 1371-1971. С., 1974, с. 429.
⁷ Мавродинова, Л. Земенският манастир. С., 1980.
⁸ Божков, А. Българската историческа живопис. Ч. 1. Миниатюри, икони, стенописи. С., 1972, с. 55, ил. 24.
⁹ Миятев, Кр. Погановският манастир. С., 1925.
¹⁰ Божков, Ат. Търновската художествена школа. С., 1985.
¹¹ Василиев, А. Български светци в изобразителното изкуство. С., 1987, 96-97.
¹² Петковић, С. Зидно сликарство на подручjу Пећке патриjаршиjе 1557-1614. Нови Сад, 1965, с. 86, 110, 162, 172, 191.
¹³ Божков, А. Цит. съч., 198-199, ил. 106-109.
¹⁴ Василиев, А. Араповски манастир. С., 1973.
¹⁵ Захариев, В. Първото наше графично заведение – щампарницата на х. Исай и х. Калистрат в Рилския манастир. – Известия на Института за изобразителни изкуства, 6, 1964, 154-190.